Разследването на случая "Семерджиев“ върви към финализиране, потвърди в ефира на "Тази сутрин“ Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба. Той не е учуден, че
Георги Семерджиев е шофирал със 166 км/ч, както сочи авто-техническата експертиза. Чакат се заключенията от психиатричната експертиза, както и още няколко технически.
От всички събрани данни до момента става ясно, че той е бил сам в автомобила. Безспорно е и че Симона Радева му е помагала да се укрие. Тя е подсигурила влизането в жилището му.
Има ли полицейски "чадър“ над Семерджиев?
"Тези, които са му помогнали, освен Симона Радева, не са полицейски служители и това стана ясно още преди два месеца“, категоричен бе Тодоров.
Разпитани са десетки служители на МВР по това дело и предстои обстойно разследване какви връзки е имал
Георги Семерджиев със служители на реда.
"Предполагам, че колегите са изискали документите по материалите по огласената от МВР проверка, при която е установено, че 40 служители на МВР са извършили според тях дисциплинарни нарушения“, поясни още Тодоров.
По думите му, след като е образувано досъдебно производство, има данни, че
Георги Семерджиев се е отплащал на полицаи.
Тодоров заяви още, че със сигурност той не е бил защитен свидетел. Възможно е да е бил свидетел по някакво наказателно производство, но той лично няма такава информация.
По думите на зам.-директора на Националната следствена служба има два проблема в разследването, които лично той е установил.
"Има законодателен пропуск в Наказателния кодекс.
Георги Семерджиев ще има обвинение за това, че е причинил смърт след употреба на наркотици, че е причинил смърт на повече от две лица, че е избягал от местопроизшествието и че е управлявал, без да има правоспособност. Но петият квалифицират признак е ПТП-то да е станало на пешеходна пътека, а в случая то става на тротоар, което е още по-тежко. Законодателят обаче не е предвидил по-тежко наказание, ако стане на автобусна спирка, на зелена площ или градинка, например", обясни Тодоров.
На 8 юли той е предложил на една от парламентарните групи да бъде поправен този законодателен пропуск и на 11 юли такъв законопроект е внесен в Народното събрание. По думите му обаче нищо не се е случило след това.
"Вторият голям проблем е процесуален въпрос – длъжни сме да разясним правата на наследниците на загиналите момичета. Само че бащата на едното момиче е чужд гражданин на страна, която не е в ЕС. Той има брак с майката, но преди детето да се роди той я е напуснал, не поддържа контакт с нея и момичето. Но ние сме длъжни да го издирим и да му разясним тези права. Ако не го направим, това ще е процесуално нарушение. Правим всичко възможно да установим този човек, но какво правим, ако не го намерим“, попита Ясен Тодоров.
"Когато не успеем да го установим, считаме, че делото може да влезе в съда, но може да има съдия, който превратно тълкува закона и да върне делото или да се спре производството и лицето да излезе", допълни той.
Тодоров призова за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и когато наследник на пострадал не може да бъде установен или издирен, да му се назначи служебен повереник и процесът да върви.