Готови ли сте за проверки на пасищата?
“Направихме пълен преглед на приложимостта на Стратегическия план - какво липсва в него и какво още трябва да се направи.
Може би на втората или третата седмица, откакто бях назначен (26 май, 2021г.) за зам.-министър, имахме редица разговори с координационното звено към Министерския съвет, както и с министерството на екологията, и ни беше заявено, че всъщност така разработения до момента Стратегически план, ако не бъде преработен, той няма да отговори на екологичните изисквания, както на европейското законодателство, така и на българското. И съответно няма даполучи екологична оценка, която е задължителна и императивна по отношение на прилагането на всякакви стратегически планове.
На практика ние преработваме всичко!”, обясни зам.-министърът.
Едно от нещата, което липсва в Стратегическия план и трябва да бъде изработено в много кратки срокове, е анализ на всички типове стопанства във всеки един в подотраслите на българското земеделие.
“Ще се мерят пет типа стопанства във всеки един в подсекторите, защото в дефинициите на българската държава в момента никъде няма нито помен от това какво е малко, средно или голямо стопанство.
Ние ще трябва да програмиране стратегическия план така че да влияе на тези групи, а ние ги нямаме като определение.
Когато мерим тези стопанства ще разграничим и какво е полупазарно стопанство, които имат съвсем категорично други нужди от малките.
Прецизирането на групите е с идея мерките, които се заложат и бъдат насочени към съответните групи, да са правилните, включително би могло да се направят с гарантирани бюджети, с минимални социални изисквания и т.н.”, обясни Гечев.
Явор Гечев: Нямаме време, защото на практика правим почти наново Стратегическия план.
Досега директните плащания бяха безусловни. Всяко от тях оттук насетне ще има индикатор за измерване, това означава, че трябва да докажем изпълнението на дадените параметри, припомни Гечев.
Той обясни, че се подготвя и т.нар. Трети стълб - това е управлението на риска.
Разработват се три схеми - схема за запазване на земеделска дейност при кризисни събития ( вкл. пазарни кризи, природни бедствия и катастрофични събития, екологични и епидемични кризи);
- схема за управление на пазарен риск по отношение на България и ЕС;
- схема за управление на пазарен риск за трети страни.
Поръчано е изработването на над 100 технологично-финансови карти за създаване и отглеждане на земеделски култури.
“Така ще знаем много точно за всяка една култура какви са разходите за засаждане и за отглеждане. Идеята е тези технологични карти да са стандарт в земеделието при осреднени параметри на отглеждането, защото всеки един фермер може да предложи и приложи различни схеми на отглеждане”, конкретизира зам.-министърът.
Ако досега базовото плащане беше безусловно, сега има изпълнение на изискванията по ДЗЕС 9 – един от стандартите за Добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), екологична устойчивост са задължителни за всяко стопанства, ако фермерът иска да получава базовото плащане (досегашната СЕПП). Изискванията са увеличени, стига се до 7% екологично насочени площи на ниво стопанство.
“Разработваме инструментите, защото нямаме време да чакаме данните. Периодът е кратък и трябва да наваксаме в рамките на 4 месеца, независимо какво се случва с българската политика, ние не можем да оставим без Стратегически план държавата и най-вече земеделските производители.
Доброволното прилагане на социалната условност от 2023 г. Това не е правено до момента. Може да създаде проблеми, ако не си свършим работата както трябва”, заключи Гечев.
Чуйте цялото изложение на зам.-министър Явор Гечев пред земеделската комисия.
За утре - 2 септември е насрочено извънредно заседание на комисията по земеделие в Народното събрание с цел изслушване на земеделския министър проф. Христо Бозуков. Дано този път чуем него.
Следете темата и на cap4us.agri.bg