Юксел Кадриев: Не вярвам, че Бог съществува, знам, че той съществува!

"Трябва да сме благодарни та Бог, че се събуждаме здрави и въобще започваме деня си. Сьщо така, че ни позволява да заспим в спокойствие. Винаги има нeщо, което осмисля деня ти", сподели оrкровение Юксел Кадриев. Оказа се, че журналистът е дълбоко вярващ. 

Премеждие, от което зависело дали ще бьде отново нормален човек, способен сам да се движи, затвърдило вярата му. "Аз имам късмета да съм от знаещите, защото не вярвам, че Бог съществува, аз знам, че той съществува!", споделя Юксел.

Наскоро той разказа за период от живота си, неизвестен за аудиторията, която слуша от него новините по Би Ти Ви.

"Преди години след операция проф. Каракостов спаси живота ми. Четири месеца бях на легло, два от тях — в болница. Бях в безизходица. В буквалния смисъл. Но професорът идваше всеки ден и говорихме по час-два. Тези разговори осмисляха деня ми. Важно е да намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е станеш осем", разкри Юксел.

Драмата се случва през 2012 г. Тогава журналистът е опиреран по спешност от дискова херния вьв Военно-медицинска академия. В рамките на месец го отварят три пъти. По време на двата месеца в болницата Юксел е парализиран. До интервенцията се стига, след като пет години по-рано получава тежка травма от претоварване с фитнес уреди.

Отдаден на изповеди, Кадриев сподели наскоро в интервю, че е бил приет да учи в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Това била мечтата му, но се отказал от нея, защото балът му стигнал само за платената форма на обучение. За да не утежнява семейния бюджет - родителите му са честни и почтени труженици в Оряхово, Юксел избрал специалността "Публична реч" - държавна поръчка, където можело да влезе.

Той започва работа през 1998 г. като водещ на новини в телевизия "Ден". През 2000 г. се премества в Нова тв, където води централните емисии "Календар". През 2003 г. се присъединява към екипа на Би Ти Ви, където води новините и до днес. Наскоро Юксел Кадриев издаде още нещо неизвестно за себе си - че пише стихове от четири години насам.

Писането при него е свързано, разбира се, с преживявания, а интересното е, че не застава пред белия лист веднага след случката. След известно време, случилото се го връхлита отново в стихотворна форма и Юксел просто го записва. Не мисли много - думите се изливали. Михаил Белчев го е сравнявал с Омар Хаям, напомнял му на него в мисленето, в стремежа си към съвършенство и чиста любов. Михаил Белчев и Юк-сел Кадриев се запознали в заведение. Развълнуван, Юксел не пропуснал възможността да попита Белчев дали иска да прегледа стиховете му.

Щом се съгласил, новинарят веднага му казал да се чувства свободен да редактира и променя. Когато по-късно Михаил Белчев му казал по телефона, че нищо няма да пипа по стиховете му, Юксел бил на седмото небе от приятната изненада.  Бардът става редактор на първата му стихосбирка, пише "Минаха години". Юксел е благодарен и за тоэи шанс, както за всичко, което има в живота си. Нагласата му е да търси доброто и у хората,  и в случките.

"Винаги има какво положително да видиш - дори и от една кална локва можеш да извадиш капка чиста вода", смята той.

Кадриев е имал и труден период - когато преди години се разделя с вече бившата си съnруга, от която има дъщеря, бащата се ангажира да гледа детето си, като родителите му помагат.