Юлиан Войнов: Увеличаването на доходите ще се случи до три години, ако влезем в Еврозоната, навсякъде това е факт

България вписа 1 януари 2025 г. като целева дата за приемане на еврото в официален документ, постановление на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната.  Предложения на Министерството на финансите за промени в постановлението са публикувани за обсъждане на портала за обществени консултации. А самите консултации ще продължат до 23 октомври т.г.

Предишната дата за присъединяването на страната ни към  Еврозоната беше 1 януари 2024 г. Служебният кабинет обаче, който управляваше тогава не подаде доклада за покриване на критериите за влизането в европейския валутен съюз през месец февруари т.г., тъй като страната ни не успя да приеме необходимите законодателни промени, заради политическата криза. Темата коментираме с д-р Юлиан Войнов, финансит и икономист, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Войнов, кои са основните пропуснати стъпки до този момент, които трябва да изпълним и как ви се струва новата целева дата, която обявиха 1 януари 2025 г.?

На мен лично тази дата ми се струва реалистична. Има две неща, които трябва да бъдат изпълнени. На първо място, това да бъде прието релевантното законодателство, свързано със законите, които е необходимо България да спазва след влизането си в Еврозоната. По тези закони се работи, част са в парламента, част съвсем скоро ще бъдат внесени. Някои бяха вече приети, така че общо взето законодателната програма върви и тя набира сериозна скорост. Вторият показател, който специално за Българя е важен, това е дали ще изпълним критерия за инфлацията.

Както знаете, инфлацията в България е малко по-голяма в сравнение с Еврозоната, тя беше значително по-голяма, почти двойно по-голяма. В момента се различава от порядъка на 2-процентни пункта, което не е чак толкова много. Освен това, трябва да се каже, че инфлацията в България спада от октомври месец непрекъснато всеки месец, докато страните с които България ще бъде евентуално сравнявана по отношение на критерия за инфлацията, както знаете, този критерий взима най-ниската инфлация в Ееврозоната за трите държави с най-ниска инфлация плюс 1,5% процента отгоре.

В последния месец в Еврозоната, особено държавите с най-ниска инфлация, да кажем като Испания, имаше повишение на инфлация, даже в Испания поредни два месеца. Така че може да се каже, че специално страните, които са с най-ниска инфлация в Еврозоната леко повишават ценовото си ниво, докато ние продължаваме да спадаме. И според мен, аз не очаквам някакви сериозни изненади в тази посока до края на годината, според мен инфлацията в България, именно поради факта, че е по-висока и то със значително по-високо ниво ще спада. Има голяма вероятност разликата между критерия, който трябва да покрием между трите държави с най-ниска инфлация в Еврозоната и ние, да е много близък до това, което трябва да бъде изпълнено. Трябва да кажем също така, че  конвергентният доклад, той ще бъде с крайна дата, когато ще се вземе предвид нивото на инфлацията в България, съответно в Еврозоната, според мен март месец следващата година, така че имаме горе-долу половин година да работим и да се справим. Това разбира се, освен от външни фактори зависи и от политиката на правителството и най-вече от разходите.

Точно така, и как се промени тя? Имаме ли нещо по-различно, споменах, че това се е случило заради политическа криза, не сме успели да изпълним предишната дата. Промени ли се нещо до този момент? Виждаме всеки ден, ставаме свидетели на поредни политически престрелки, сглобка стабилна ли ви се вижда на вас?

Според мен, има едно изтрезняване, отрезвяване на очакванията за развитието и на икономиката, и на бюджета в страната. Миналата година имаше доста сериозни популистки пориви, бих казал, за увеличаване на разходи. Знаете, бюджетът беше коригиран два пъти. В момента това очаквано по-добро представяне на приходната част на бюджета вече очакването е значително намаляло. И се вижда как Министерство на финансите започва да прави опити за коригиране на този намалял устрем на приходите, като отпаднаха някои и тепърва ще отпадат някои от облекченията, които бяха въведени по време на здравната и енергийната криза.

Търсят се допълнителни постъпления в бюджета, освен това се прави преценка на разходната част. Така че явно това забавяне се отразява и на очакванията на Министерство на финансите и по-скоро, според мен ми се струва, че ще видим, особено в Бюджета за 2024 г. доста по-реалистични показатели. Така или иначе, България вече не може да си позволи да прави тези огромни разходи, които благодарение на голямата инфлация бяха направени миналата година за подпомагане на бизнеса, за подпомагане на населението.

Тази година нещата са не толкова розови, да кажем. Освен това, инфлационният натиск значително намаля и в момента най-вероятно ние ще видим доста по-консервативен бюджет, който при всички случаи ще спомогне за по-бързото намаляване на инфлационния натиск. Защото една част от този инфлационен натиск, на който бяхме свидетели се дължи на големите социални разход. Колкото и тази тема да е болезнена в обществото, трябва да кажем, че в България и социалните разходи, пенсионните разходи и по отношение заплащането, пак трябва да уточним, че става въпрос генерално за страната, на макроикономическо ниво, не за всеки отделен индивид, но все пак тези разходи бяха на едно много високо равнище, бих казал на най-високото равнище в Европейския съюз, а това е един от факторите за по-високата инфлация у нас. В момента виждаме, че се взимат мерки този натиск да бъде овладян, за да не оказва това влияние върху цените в България.

Може би един от въпросите, който най-много плаши хората е, че приемането на еврото може да доведе до ръст на цените. Въпрос ли е да се премине към един по-широк дебат сега. Не трябва да го бавим, може би, за реалната конвергенция на икономиката. Г-н Войнов, България достатъчно готова ли е вече да приеме еврото и да продължим с т.нар. реална конвергенция на икономиката, за която вие споменахте.

България има да извърви своя път до постигане на средно европейското ценово равнище и равнище на доходите. А вие както знаете, сме на последно място по доходи в ЕС.  Но въпросът е какви мерки се взимат в държавата за развитие на пазарната икономика, за налагане на върховенство на закона и т.н. Имаме свои вътрешни проблеми. Това, което е важно обаче, че България, именно поради факта, че тръгва от много ниска база, върви с добри темпове по отношение на стигането на средно европейското ниво в което се изразява т.нар. реална конвергенция.

Кое показва това, което казвате? Споменахте, че сме на последно място по доходите, а сега казвате, че вървим в правилната посока, дайте примери?

Да, защото 2000 г. например, ако се върнем назад, България беше от порядъка на 20 и няколко процента, 28% от средноевропейското ниво. В момента сме на 60%, смята се, че държави, които имат 80% от средноевропейското ниво общо взето може да се каже, че са се реално конвергирали към общата бизнес среда, и икономическо развитие, макроикономическо развитие на Еврозоната.

През последните години, ако проследим, да кажем от 2000 г. насам какво се случва с Еврозоната, с новите държави, които бяха приети, ще видим, че всички новоприети държави в Еврозоната след 2004 г., втората вълна, реално увеличават доста съществено доходите на населението, инвестициите в страната, макроикономическия растеж и т.н. и т.н. Тоест, имаме една много ясно изразена линия на конвергентност, на сближаване към това средноевропейско ниво. Поради една или друга причина, нещата в най-богатите държави в Еврозоната не са толкова розови. Там има държави, да не изброявам имена, но които наистина, особено в последните години, във връзка със здравната криза, във връзка с енергийната криза доходите на населението реално намаляха, и тези страни не са една и две. Това допринася за реално свиване на тази разлика между най-бедните и най-богатите държави, което също допринася, както казах, за подобряване на реалната конвергенция на българската икономика.

Разбира се, влизането в Еврозоната ще доведе на първо място, до много по-засилен търговски обмен между България и страните от Еврозоната, тъй като така или иначе в момента държавите от Еврозоната и изобщо от ЕС представляват в порядъка на 2/3 от българския търговски оборот. Ще видим подобряване на кредитния рейтинг на България, това автоматично ще доведе до по-високи инвестиции в страната. Всичко това, взето заедно ще благоприятства увеличението на доходите на населението и това се вижда във всички страни от втората вълна, които са влезли в Еврозоната, без изключение, абсолютно всички от тях увеличават доста сериозно доходите в населението, някои държави още първата година след влизането в Еврозоната, някои след втората и третата година, но това е абсолютно навсякъде е факт. Така че ние няма да бъдем някакво изключение в този процес.

Разбира се, ние имаме вътрешни проблеми, които така или иначе нас ни бавят в нашето икономическо развитие. Но с влизането в Еврозоната, вече държавата започва да се гледа по съвсем различен начин от инвеститори, от външния свят, което при всички случаи ще доведе до по-добро развитие на икономическата среда в страната, и както казах търговските взаимоотношения, инвестициите. При всички случаи това ще създаде допълнителна възможност за конкуренция за правене на бизнес, за предприемачество в държавата, което е основната предпоставка в края на краищата за повишаване на благостъстоянието на населението.

Както и за повече туристи, може би?

Да, ако погледнем какво се случи в Хърватия.

Хърватия, точно натам ви насочвам, да. Каква е поуката, която можем да си вземем от членството на Хърватия в Шенген? Знаем какво се случи с цените там, споменах, че тук у нас, притесненията на хората са, че еврото ще доведе до ръст на цените.

Първо да кажем, че глобалната картина е, че в нито една новоприета държава в Еврозоната след 2004 г. няма някакво сериозно отражение на ценовия натиск, още повече пък дългосрочно. Да кажем в половината от държавите ценовото ниво не само не се увеличава, то намалява. А там, където има увеличение, говорим за увеличение, директно свързано с приемане на еврото от порядъка на 0,2-0,4 процентни пункта от гледна точка на инфлацията, което е абсолютно незначително, даже е добре да има някакъв инфлационен натиск, от гледна точка на това, че една икономика е добре да има някаква минимална инфлация, отколкото да има дефлация, което е доста по-лошия вариант от гледна точка на развитието на инвестиции в страната.

На второ място, ако погледнем Хърватия конкретно, ще видим, че реално инфлацията в Хърватия спадна. Не само, че не се увеличи, но тя беше доста висока преди влизането в Еврозоната, разбира се, една от причините беше енергийната криза. Но след това има драстично намаление на инфлацията и тези мантри, които слушахме тогава, че ще има висок скок на инфлацията и за това се даваше Хърватия, те също не се оправдаха.

И на трето място, трябва да спомена специално за Хърватия, тъй като тя е една от страните с много сериозно развит туристически бизнес, дори по-развит от Гърция. Някъде около 20% от брутния вътрешен продукт на Хърватия се формира от туризъм, там влизането в Еврозоната, и разбира се и в Шенген не само в Еврозоната, направи така, че една сериозна част от съседните държави, особено Австрия, примерно Словения, Италия, насочиха пътуванията си към Хърватия, поради това, че няма ограничения по отношение на границата, пътуването е много лесно. Второ, не е необходимо да се сменя валута.

И самия факт, че Хърватия влезе в еврото и е поредната държава, 20-та държава с евро, привлече определен брой туристи. Така че в момента хърватския туризъм отбелязва незапомнени добри показатели. И това, разбира се, влияе на икономическото развитие на страната. Ние пак казвам, няма да бъдем нещо много по-различно от това, което се наблюдава във всички останали страни, имайки предвид, че туризма в България представлява доста висок дял от брутния вътрешен продукт.

Най-вероятно това ще спомогне за развитието на българския туризъм, разбира се, тук е важно и в края на краищата качеството на продукта, който България предлага. Но във всички случаи цялата среда и цялата икономическа ситуация след приемането на еврото, при всички случаи ще бъде доста по-добра за правене на бизнес, отколкото да кажем е в момента.

И нека да обобщим нашия разговор, финални думи г-н Войнов, струва ви се реалистична датата 1 януари 2025 г.?

Струва ми се реалистична, единственият показател, който евентуално може по някакъв начин да ни изиграе лоша шега, това е инфлацията, но аз си мисля първо, както казах в началото, че разликата между България и Еврозоната ще намалее през следващите месеци, поради определени фактори, най-вече, поради много високата база, от която България тръгна и в момента има много ясно изразено за инфлацията.

При всички случаи 1 януари 2025 г. е доста реалистична дата за влизане в Еврозоната. И да се надяваме, разбира се, че ако България продължава да следва този евроатлантически курс, политически курс, който е зададен в последните месеци, ще получи и по-благосклонно разглеждане на критериите по такъв начин, какъвто да кажем Европейската комисия и Европейския съвет се отнесоха към Харватия, защото и тя нямаше най-добрите показатели за влизане в Еврозоната, но по благосклонното отношение към Хърватия и към нейното желание за влизане в Еврозоната, помогнаха за приемането на държавата. Надявам се, че подобен подход ще бъде приложен и към България.