Юлия Андонова: Недопустимо е да има цели региони без кризисни центрове за пострадалите от насилие

Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С. в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

Говорим си за домашното насилие. На пряката ни телефонна вече е Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С. Добро утро.  

Добро утро.  

Г-жо Андонова, разкажете ни първо малко повече за Фондация П.У.Л.С., за нейната дейност, как помага, изобщо повече за фондацията.

Фондация П.У.Л.С. е организация, която вече повече от 22 години оказва денонощна помощ и подкрепа на хора, които са пострадали или които са в ситуация на риск от различни форми на насилие. Към организацията ни има кризисен център, в който денонощно пострадалите от насилие могат да намерят временен подслон и закрила. Консултативна програма, в която психолози, социални работници, адвокати, педагози, здравни специалисти и други специалисти, които биха били в подкрепа на хората, пострадали от насилие, предоставяме т.нар. "комплексна грижа“ на хората, пострадали от насилие, защото насилието е огромен проблем, който засяга всяко трето българско семейство. Това е проблем, който изисква цялото ни общество да реагира и да има адекватни места, без значение дали са мъже, жени или деца, да могат да намерят денонощно специалисти, които да могат да бъдат на тяхно разположение и да им помогнат в тези тежки момент, през които преминават. За съжаление Фондация П.У.Л.С. и услугите, които предоставяме денонощно на хора, пострадали от насилие, сме една от малкото организации в страната, които оказват тази подкрепа. Много често хора, които нямат наблизо около себе си такъв център, като нашия, няма къде да намерят помощ и подкрепа.  

А това наистина е важно, тъй като статистиката, която споменахте, е плашеща.  

Наистина. И е много важно да си дадем сметка, че това е проблем, който засяга всички ни. От цялото ни общество зависи домашното насилие, насилие, основано на пола, всички форми на насилие да бъдат елиминирани. Много е важно да знаят, че пострадалите не са виновни, че има кой да им помогне, че въпреки това, че в страната ни организациите, които помагаме на пострадали от насилие, сме около 10-12 организации, алтернатива има. Те могат да ни потърсят денонощно на телефон 076 60 10 10 – това е горещата телефонна линия на Фондация П.У.Л.С. Асоциация "Анимус“ също има гореща телефонна линия, която денонощно оказва помощ и подкрепа на хора, които са пострадали от насилие.  

И тук е важно да споменем, че в случая вие обръщате внимание не само към женския пол, но изобщо към хората, които са пострадали по някакъв начин, и които са жертва на насилие.  

Насилието е проблем, който не засяга само жените, и това не е проблем само на жените. В обществото ни има много голяма поляризация и много неверни твърдения от изначално, че всички жени са жертви и всички мъже са насилници. Факт е, че жените в повечето случаи биват обект на насилие, но също така не бива да пропускаме и факта, че понякога и мъже стават жертви на различни форми на насилие, включително и домашно насилие. И е важно ние да намерим подхода и подходящите услуги, с които да помогнем на всеки човек, който е засегнат от насилие. Тук е моментът може би да отворим темата и за работата с хора, които са извършители на домашно насилие, защото в над 99% от случаите хората, които днес са извършители на домашно насилие, са онези уплашени деца, които довчера докато са били малки, са били свидетели и са имали този ролеви модел в семейството си. Така че домашното насилие е един безкраен цикъл, който се повтаря, който показва на децата ни едно неправилно поведение, едно поведение, което наранява. И за съжаление с всяка изминалата година жените, загубили живота си от ръцете на своите партньори или близки, стават все повече. И това е проблем, който наистина трябва да бъде поставен сериозно в обществото и изисква нашите спешни мерки.  

Т.е. по-голямата част, даже да не кажа почти всички, почти цялата част от хората, които са насилници, са възпитани по този начин. Т.е. насилието се възпитава?  

Насилието поражда насилие. Колкото и тривиално да прозвучи, колкото може би да прозвучи като изтъркана фраза, когато едно дете порасне в такава ситуация, е много по-вероятно да възприеме този модел. Не бих искала да кажа всички деца, които са пораснали в тази среда, защото има и много изключения, защото в зависимост от начина, по който се развие животът на детето като е тийнейджър, като започва да гради свое семейство и личност, има много фактори за това да доведат един човек до това да бъде човек, който упражнява насилие или не, но със сигурност един от най-значимите фактори е това, когато детето расте в ситуация на насилие.  

А какъв профилът на насилника? Как можем да го разпознаем? Ние знаем, че не във всички случаи това се случва лесно или от пръв поглед, както се казва, може би трябва повече време?  

Със сигурност и аз не бих могла да се ангажирам в рамките на едно кратко интервю да задам профил на човек, който упражнява насилие. Това е работа може би и на колеги психолози, които биха могли по-задълбочено да разкажат. А това, което бих посъветвала слушателите на вашето предаване, ако имат някакви съмнения, ако човекът до тях по някакъв начин ги карат да се чувстват неудобно или се притесняват дали неговото поведение може да доведе до ескалация на насилие, нека да потърсят специализирана помощ. Също така на уеб страницата на Фондация П.У.Л.С. има брошури с информация и кратки тестове, които дават насока дали в настоящия момент във връзката има риск от ескалация на насилие и съвети къде да потърсите помощ и подкрепа. Ако имате съмнение, обадете се, поговорете със специалист, по-добре да сте потърсили помощ без да имате нужда от нея, отколкото помощта да закъснее.

Така е, много е важно и е част от превенцията от това да се стига до фатални резултати. Сега искам да обърнем внимание на един случай от последните дни. Става въпрос за убита и погребана в септична яма жена от Варна. Подобен случай на изчезнала жена имаше и преди месец или два, също така това наподобява и случая със сложената в куфар и убита жена от Перник. Защо се случва това? Пореден случай на насилие с особена жестокост. Защо зачестяват тези случаи или дава им се повече гласност? Какво е вашето мнение?  

Преди всичко искам да започна тази част от разговора ни с дълбоки съболезнования към близките на жертвите на домашно насилие, на жените, които наскоро бяха открити от службите на полицията, на жените, които загубиха живота си през последните месеци и години. Не бих могла да кажа, че по някакъв начин в момента има ръст на насилието сериозен, че насилието е повече отколкото е било преди няколко години. По една или друга причина в момента обществото ни благодарение на медийното съдействие на вас, на журналисти, които разказват за случаите на домашно насилие, хората разбират за това, което се случва. Домашното насилие е проблем, който датира от десетилетия, проблем, който много често остава скрит зад вратите, защото поколения наред са вярвали дълбоко, че това е семеен проблем, който трябва да остане зад вратите. За съжаление в момента сме свидетели на изключително жестоки случаи, които са довели до фатален изход, случаи, които остават деца без родители, случаи, които потрисат обществото ни и случаи, които са реални и са около нас. Домашното насилие е нещо, което се случва всеки ден във всяко 3-то българско семейство. Това, което е важно да се отбележи, че разговорът по темата от една страна е предпоставка повече хора да са информирани, повече хора да знаят какво се случва. Това, което ние забелязахме по време на първите затваряния на пандемията, беше драстично увеличаване на хората, които търсят нашата помощ като организация, не само нашата организация, всички организации, които работим в подкрепа на хора, пострадали от насилие, но като че ли повечето случаи не бяха на ново насилие, което сега се е появило в следствие на пандемията, а насилие, което е ескалирало. Хора, които дълго време са живели и в ситуация на насилие, но сега за първи път се осмеляват да потърсят помощ. И е много важно да продължим да говорим, да настояваме политиците в България да вземат адекватни мерки и в страната ни да има достатъчни места, в които пострадалите от насилие да могат да потърсят помощ. Защото все още има места, в които пострадалите трябва да изминат 100-200-300 км до място, на което могат да получат професионална подкрепа и подслон, и защита в случай на насилие, а това много малко хора биха могли или го правят, или намират смелост да го направят, и ги обрича в един живот на насилие. Така че отново бих искала да призова от една страна слушателите да потърсят помощ. В уеб сайта на Фондация П.У.Л.С. може да се намери форма на онлайн търсене на подкрепа. Нашият телефонен номер е 076 60 10 10, на който денонощно може да потърсите нашите консултанти, както и горещата телефонна на Асоциация "Анимус“.  

Понеже вие заговорихте за ролята на политиците в България и за това, че трябва да се вземат адекватни мерки. Аз искам да ви попитам в тази връзка с домашното насилие каква е ролята на държавата? Какво трябва да направят институциите изобщо?  

Преди всичко всички институции  трябва да признаят, че проблемът е сериозен, че изисква координиран отговор от наша страна като специалисти вече, не само като граждани, а като специалисти. Недопустимо е от трибуната на Народното събрание да се говорят безсмислици и неверни неща, лъжи, да се подбужда обществото към страхове, които нямат нищо общо с действителността. Много е важно политиците да разберат, че социалната тема, здравната тема е надполитическа тема, надпартийна тема. Това са теми, които трябва да засягат всички ни, и върху които трябва да има консенсус, че в крайна сметка е важно да се направи най-доброто за всеки един гражданин в тази държава. А това пострадалите от насилие да имат достъп до качествени социални програми е от първостепенно значение. Много мога да кажа за това. Истината е, че в последните години липсва политическа воля за вземане на адекватни мерки. Важно е във всеки областен център да има центрове за подкрепа и кризисни центрове. Недопустимо е да има цели региони в страната ни без места, в които пострадалите от насилие да могат да получат денонощна подкрепа. Преди всичко е важно да разберат, че проблемът съществува, че не се решава вкъщи, и че ние като общество сме задължени да реагираме и да направим всичко нужно пострадалите да има къде да потърсят помощ и подкрепа.  

Да, и всъщност, че това са темите, които интересуват нас, гражданите, т.е. пряко ни засягат и  върху които искаме да се говори, и да се взимат решения разбира се.  

И адекватни мерки, за да може хората, които са пострадали от насилие, да има къде да потърсят помощ, за да може служителите на полицията да са достатъчно овластени и да могат да реагират, а не както много често се случва, да се дава послание на жертвата: "Ами изчакайте да ви удари и тогава ни повикайте“. Много е тежък този момент, в който няма достатъчно добри структури в страната ни за реакция и това е крайно време да се промени. Защото във всяко 3-то българско семейство насилието е ежедневие.  

Аз смятам, че всички знаем какви мерки трябва да се предприемат. Пак казвам, не малко се говори за домашното насилие, не е проблем, който съществува отскоро или който е минимален. Експерти казват какво трябва да се направи, просто е време да се приложи. Всъщност, това е най-важното.  

Да, и самото общество да бъде все по-чувствително и да не приема насилието като норма. Когато видим, че в съседния апартамент се случва нещо, да повикаме полиция, когато видим, че нашата колежка или колега има проблеми, да потърсим възможност да поговорим или да ги насочим към специалист, защото има белези на насилието, които понякога обществото ни удобно забравя да види, предпочита да не види, предпочита да помисли, че жената наистина е паднала по стълбите и се е ударила, а е много важно проблемът да бъде видян и някой да каже: "Виждам те, тук съм. Искаш ли да ти помогна? Как мога да ти помогна?“.  

Просто трябва да променим това мислене, за което и вие споменахте преди няколко минути, да мислим по този начин, че това е семеен проблем, в който съответно ние нямаме място и няма защо да се месим.  

Да, наистина е проблем. Това е проблем на цялото ни общество. И наистина е много тъжно, че продължаваме да водим разговор дали домашното насилие е семеен проблем, или не, че значими обществени личности, които би следвало да бъдат пример и да дават най-точните послания за обществото ни и адекватни мерки, продължават да се чуват безсмислици. Наистина това е крайно време да се промени и политическите лидери, хората, които са в Народното събрание, да разберат, че говорейки по този начин, всъщност отговорността за следващата убита жена, за следващия случай на насилие, за следващия фатален край ще бъде тяхна.  

Надяваме се да видим разрешение на тази ситуация или поне действия в тази посока. Много ви благодаря.