Тези препоръките са част от диалога Комисията и страните-членки, чрез което се гарантира, че стратегическите планове ще допринесат към амбициозните цели, поставени за изпълнението на Зелената сделка.
Заложеното в интервенциите, което финално все още не е показано публично, вероятно ще претърпи ревизия, тъй като в 25 страници от комисията излагат своето виждане за това в каква посока следва да се навигира аграрният сектор на Стария континент.
80 % от плащанията отиват при 20% от бенефициерите
Два въпроса посочват от ЕК като многократно повдигани в държавите членки:
- необходимостта да бъде решен въпросът с доходите на малките и средните семейни стопанства и стопанствата, разположени в райони с природни ограничения.
- голямата нестабилност на доходите, която се очаква да продължи в краткосрочен и средносрочен план, обусловена до голяма степен от отвореността на пазарите и увеличаването на екстремните метеорологични явления, предизвикани от изменението на климата.
Бавният растеж, а в някои случаи дори стагнация на селскостопанската производителност в много държави членки, също се посочва като пример за предизвикателство, с което следва да се справи заложеното в Стратегическия план.
Растежът на производителността е от ключово значение за поддържане на конкурентоспособността и увеличаване на доходите на земеделските стопанства, като същевременно трябва да се обърне дължимото внимание на положителното въздействие върху околната среда и климата, посочват от ЕК и според тях именно заради това е от първостепенно значение да се гарантира, че условията за насърчаване на иновациите и високото равнище на обучението и инвестициите в селското стопанство се поддържат и подобряват.
От Комисията смятат, че икономическата устойчивост на сектора ще зависи и от способността на земеделските стопани да създават и задържат по-голям дял от добавената стойност във веригата за доставка на храни.
Това, естествено, зависи от сътрудничество между земеделските стопани, тъй като по този начин могат да се постигне търсен обем, а и да се засилят техните позиции за преговаряне във веригата за доставки на храни.
“В някои сектори и в някои държави членки земеделските стопани не са склонни да участват във вертикалната интеграция или засиленото сътрудничество, например в организации на производители или кооперации”, се казва в документа, като спокойно можем да кажем, че това важи и за България.
- подобряването на стойността, качеството и екологичната устойчивост на селскостопанските и биологичните продукти;
- стимулирането на сътрудничество между земеделските стопани във веригата за доставки на храни.
Изграждането на селско стопанство, жизнеспособно и устойчиво на заплахи във връзка с икономиката, климата и биологичното разнообразие, е от съществено значение, тъй като бъдещите добиви на земеделските стопани до голяма степен зависят от способността им да се справят с променящия се климат и доброто състояние на природните ресурси, смятат от Брюксел и визирайки пандемията от Covid-19, от Комисията считат, че в повечето държави членки е необходимо
да се премине към по-справедлива и по-целенасочена система за пряко подпомагане.
Държавите членки следва да отговорят по-добре на нуждите на по-малките и средните земеделски стопанства чрез намаляване на разликите в доходите между стопанствата с различни размери, като използват механизмите, позволяващи ефективно преразпределение, като например
В някои държави членки справедливото подпомагане ще включва също и значителен напредък в процеса на вътрешно сближаване, което на практика означава изравняване на нивата на подпомагане в различните райони на страната.
Освен това подпомагането следва да се използва и за справяне със специфичните нужди на земеделските стопанства в определени райони, като например в районите с природни ограничения.
В същото време е необходимо да се насърчи и улесни използването от земеделските стопани на инструменти за управление на риска, като се подкрепят инвестициите в иновативни решения (например оптимизиране на оползотворяването на селскостопанските продукти и производствените фактори в кръговата икономика на биологична основа) и се подобри достъпът до финансиране чрез по-ефективно използване на възможностите в рамките на политиката за развитие на селските райони, посочват от Комисията.
Според документа е необходимо да се увеличат усилията за подобряване на прозрачността на веригата за доставки.
„Препоръките към държавите-членки са решаваща стъпка в прехода към увеличаване на устойчивостта и устойчивостта на нашия селскостопански сектор. Настоятелно препоръчвам на държавите-членки да вземат предвид тези препоръки, докато изготвят своите стратегически планове за ОСП.
По този начин можем да осигурим ОСП, която е в съответствие със Зелената сделка и която подкрепя фермерите като двигатели на зеления преход. Заедно с Европейския парламент и Съвета ще гарантираме, че реформата на ОСП поддържа необходимите екологични и климатични амбиции“, посочи европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски.
Следете темата и на cap4us.agri.bg