Капани са заложени в някои застраховки на жилища, като те щракват, когато дойде време за плащане на обезщетения. Земетресението в Перник през май разтресе не само хората и техните жилища, но изкара наяве и много от проблемите при защита на домовете. Първо се оказа, че повечето от пострадалите сгради нямат застраховки и бюджетът трябваше да се нагърби с изплащане на помощи, за да могат пострадалите да ремонтират домовете си.
Някои от малкото застраховани собственици също не останаха доволни. Причината е, че застрахователят е платил по-малко от стойността на ремонта за отстраняване на повредите. В повечето случаи това става при стриктното спазване на закона и условията в полиците, обясниха юристи. До изплащане на по-малки обезщетения води т.нар. подзастраховане и желанието на хората да спестят пари от цената на полицата. При подписване на договора се определя сумата, за която се застрахова имотът и често хората избират тя да бъде под реалната му стойност. Така полицата излиза по-евтино, но след това обезщетенията са по-малки.
Например за жилище, което реално струва 100 хил. лв., но бъде застраховано за 80 хил. лв., има подзастраховане от 20%. При настъпване на някаква щета застрахователят обаче ще плати 80% от стойността й, а 20% ще останат за сметка на собственика. Например ако ремонтът струва 10 хил. лв., обезщетението ще бъде 8 хил. лв. Ако същият имот е застрахован за 50 хил. лв., ще бъдат изплатени само 50% от цената на ремонта, или 5 хил. лв. Проблемът обаче е, че трудно може да се определи реалната цена на имота. При сключване на полицата собственикът може да оценява имота си за 100 хил. лв., а когато се стигне до плащане на обезщетение, застрахователят може да го оцени например на 140 хил. лв.
По подобни казуси са повечето жалби в Комисията за финансов надзор след земетресението в Перник. Във временната изнесена приемна в Перник са постъпили 10 оплаквания. Оказва се, че в повечето случаи платеното обезщетение е било по-малко от цената на ремонта именно заради подзастраховането. Има и случаи, в които застрахователят отказва плащане, защото полицата не покрива риска, довел до щетите. При повечето компании именно рискът "Земетресение" не влиза в основното покритие срещу природни бедствия. Затова хората трябва внимателно да четат Общите условия на застраховката, за да не останат неприятно изненадани след това, съветват юристите.
Друга популярна клауза в имуществените полици е т.нар. самоучастие на застрахования. В този случай собственикът на жилището се ангажира да поеме част от разходите за отстраняване на щетите на имота. Точният размер (като сума или процент) се записва в полицата. Например, ако в полицата е предвидено самоучастие до 1000 лв. и ремонтът струва 1500 лв., застрахователят ще изплати само 500 лв.
Както при "Каско" застраховките, така и при имуществените понякога има и клаузи, които изключват изплащане на обезщетения за повреди за малки суми. Например ако щетата е на стойност до 2% от сумата, на която е застрахован имотът, в полицата може да пише, че застрахователят не плаща. Ако апартамент на стойност 100 хил. лв. бъде увреден и ремонтът струва 1800 лв., или 1,8% от застрахователната сума, обезщетение въобще няма да бъде получено.
Източник: в. Стандарт