Защо е важно да не използваме термина "турско робство"?

След честванията на Шипченските боеве, отново се постави въпроса за турското робство. Известняит ни историк д-р Александър Стоянов изказва мнението си по темата в страницата си във фейсбук.

Защо "османско“, а не "турско“?

Създадена около 1250 г., държавата на Османлиите бързо се разраства из Мала Азия, а след това и в Европа. Макар в основата й да стои турското племе кайъ, династията на Османците бърза да привлече към управлението представители на всички етноси във владенията си. Така, след 1362 г. започва постепенното оформяне на един надетнически, управленски елит, който включва в себе си представители на всички големи етнически групи. Колкото по-голяма става империята, толкова по-разнообразен в етнически план става елита й. Да си турчин само по себе си не е предпоставка за възход в Османската империя. Всъщност, нейната имперска идентичност се опира на следването на сунитския ислям и шариата, приемането на Османовата династия за единствена законна в държавата и използването на османо-турския език, който всъщност е 70% фарси и арабски и едва 30% турски. Чак след 1860-те години, в империята постепенно се налага идеята за върховенство на турския етнос, като този процес се ускорява едва след освобождението на България.

Защо "владичество“, а не робство“?

Като част от поданиците на османския султан, българите са част от "третото съсловие“ на империята – раята. Думата е с арабски произход и означава "стадо“, но и "поданици“. Влага се смисъла че владетеля е пастирът, който се грижи и защитава паството си, но същевременно има право да ги "дои“ (т.е. облага с данъци) в замяна на своите грижи. Раята съставлява 90% от населението на Османската империя. Дели се на народности (милети), групирани по религиозен принцип. Мюсюлманите са един милет, христяните – друг. Православните християни са обединени в т. нар. рум милет (т.е. римска народност) – реверанс към Източната римска империя, за чието наследство Османлиите претендират. В рамките на тази етно-религиозна общност, българите се явяват подчинени и зависими от Цариградската патриаршия, която определя цялото им културно и религиозно развитие. По-късно Патриаршията ще носи отговорност и за развитието на училищната система – т.е. просветно-църковната борба се води по-скоро срещу гръцката църква, а не срещу Османската империя.

Като част от раята, българите запазват правото си на собственост (бащиния), препитание, работа, религия, език и съдебен процес. Бидейки християни, българите стоят едно стъпало под мюсюлманската рая, но това не означава, че не са свободни. Разликата идва от по-ограничените им права и по-високите данъци, които заплащат в замяна на запазване на своята религия. Голяма част от приеманията на исляма са свързани именно със стремеж за подобряване на материалното положение чрез избягване на високите данъци. От друга страна, немалка част от българите са били включени в т. нар. "привилегировани групи“, които чрез дейностите си спомагат за развитието и функционирането на империята. В замяна, българите от тези категории не плащат определени данъци и се ползват с допълнителни привилегии.

Имало ли е робство в Османската империя?

Да. Робството в империята официално е отменено през 1862 г., но неформално роби се държат до около 1908 г. Робството обаче е индивидуален казус в империята. То касае поробените личности, но не засяга цели народи или групи хора. Отделният българин е можело да бъде поробен, но цялостно, българският народ се е състоял изключително от свободни индивиди.

Защо е важно да не използваме термина "турско робство‘?

Османското владичество е един от най-тежките и драматични периоди в историята ни. Без да го дефинираме правилно, ние не бихме могли да оценим адекватно борбите, страданието и победите, които народът ни постига. Запазването на вярата и езика, икономическия подем през XIX век, изграждането на национална идентичност и собствена образователна система в рамките на чужда държава, са постижение на свободни хора. Въстанията, жертвите и съпротивата са въстания, жертви и съпротива на свободни хора, които имат съзнанието за такива и стремежа за извоюване на пълна независимост. Да наричаме периода "турско робство“ означава на първо място да демонизираме турците като етнос в една империя, където репресиите на управляващите над управляваните съвсем не са ексклузивно турски маниер. Същевременно използвайки робство, ние отнемаме свободата на предците си по начин, по който дори османците не са успели да я отнемат.