Защо в Румъния минималната работна заплата е по-висока от тази в България?

Статистиката на Международната организация на труда за МРЗ в Румъния е обективна. Един от основните индикатори за конкурентоспособност на икономиката е производителността на труда. За България този индикатор е все още под 60% от средното за ЕС (по данни на МОТ, 2023).  Данните на МОТ за 2023 г. показват, че за един отработен час производителността на труда в България по ППС е 28 USD, а в Румъния е 38 USD. Тоест, производителността на труда в Румъния е близо 30% по-висока от тази в България, съобщават от Българската стопанска камара.

Нека използваме и статистическата база данни на Евростат за сравнение и обективност. Според Евростат, БВП на един зает по ППС в България през 2021 г. е в размер на 37066 евро. Средната стойност за ЕС-27 е 69368 евро, т.е. около два пъти над българската. Румъния има БВП на един зает по ППС в размер на 53319 евро.

Предвид горепосочените данни на МОТ и Евростат, и много по-ниската производителност на труда в България спрямо тази на Румъния, икономически е съвсем обяснимо защо има разлика в МРЗ между двете държави. Ако МРЗ се определя без връзка с икономическите показатели, се стимулира инфлацията, от което губят всички, а икономиката постепенно изпада в криза.

До 2022 г. МРЗ в България нарастваше с темпове от 6-10% годишно, а през последните две години работните заплати в България нарастват с 15-20% годишно. За сравнение, в ЕС работните заплати нарастват средно с 5,2% годишно, а в Еврозоната – с 4,7% годишно (изт.: Евростат, 2024). Ако разгледаме растежа на МРЗ на тригодишна база, като вземем за основа 2022 г. (когато за България влиза изменението на чл.244 от Кодекса на труда), и сравним България с нейните съседни държави-членки на ЕС на Балканите – Румъния и Хърватска, ще открием, че за България се прекъсва връзката между темпа на растеж на МРЗ и темпа на растеж на БВП. По данни на Евростат, за този тригодишен период с база 2022 г. за България МРЗ нараства общо с 34,3% (при изменение на БВП общо с 3,8%), за Румъния МРЗ нараства общо с 33,6% (при изменение на БВП общо с 5,7%), а за Хърватска МРЗ нараства общо с 32,4%, (при изменение на БВП общо с 6,6%). Тоест, при почти два пъти по-нисък растеж на БВП за периода МРЗ в България нараства с малко повече от тази в Хърватска. Аналогично е и сравнението с Румъния, спрямо която за същия период България има по-нисък растеж на БВП.

Тези дисбаланси нарушават икономическата логика и отблъскват инвеститорите, които започват да напускат страната ни и избират Румъния и Хърватска като инвестиционни дестинации. Инвеститорите съставят своите инвестиционни планове на поне 3 или 5-годишна основа, където залагат съответните темпове на растеж и ги сравняват с тези в ЕС и Еврозоната. Както беше обяснено по-горе, те сравняват темповете на растеж на заплатите с темповете на растеж на производителността на труда, а за България те са несъвместими. Това води до отлив на инвестиции. Според статистиката на БНБ, преките чуждестранни инвестиции се сриват със 77% през август 2024 г. спрямо година по-рано.

Минималната работна заплата силно ще се доближи до средната брутна месечна заплата в редица регионални области в България.

По данни на НСИ, за регионите Видин, Благоевград, Смолян, Кюстендил и Силистра, средната брутна месечна работна заплата е в диапазона 1427-1484 лева за периода юли 2023-юли 2024 г. (който се изисква за изчисление по чл.244 от Кодекса на труда). Коефициентът на заетост в част от тези региони е значително по-нисък от средния за страната. Така например, във Видин е 41,5%, а в Силистра е 42,6% при среден коефициент за страната 53,3%. Дори в целия северозападен регион (Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен) е 44,3% - което е с около 10% под средния за страната. За същия този регион брутната средна работна заплата се доближава най-много до минималната работна заплата.