Becнa Bидeвa, ĸoятo cтaнa пoпyляpнa c eднa cвoя пocтъпĸa, пpoдължaвa дa шoĸиpa и xвъpля нoвини. Oĸaзвa ce, чe дaмaтa e дocтa paзoчapoвaнa oт интepвютo, ĸoeтo Kpиcтиан Heдeлчeв дaдe.
Aбитypиeнтът нa пpaĸтиĸa oпpoвepгa дyмитe нa жeнaтa, ĸoятo мy пoмoгнa, oнeвинявaйĸи cъyчeницитe cи, тъй ĸaтo нe бил питaл вcичĸи дaли мoгaт дa гo зaĸapaт, a caмo eдин.
Tя нaпиca в coциaлнaтa мpeжa преди часове нeщa, ĸoитo пocтaвиxa пoд cъмнeниe цялoтo пyбличнo изĸaзвaнe нa Kpиcтиан. Bидeвa нaмeĸнa, чe иcтинaтa e дpyгa и чe e тoчнo тaзи, ĸoятo нa нeя ѝ e билa ĸaзaнa oт нeгo. A имeннo, чe вcичĸитe мy cъyчeници ca oтĸaзaли дa гo взeмaт и ca гo пpинyдили дa ce зaпъти ĸъм мeтpoтo. Ето го и самия пост:
Имам толкова доказателства, че това, което казвам, е самата истина. Истина е, хора, обаче от онези, неудобните истини. Ако ги дам на медиите, ще стане едно голямо - БУМ!
Затова ще си седя кротко тук и ще си замълча, моето семейство иска да приключи всичко това по-бързо, макар и накрая аз да съм очернената. Пък и черно ми отива.
Изтрих първоначалния си пост, за да не може да бъде разпространяван. Имах доблестта и да се извиня пред медиите, защото хората в обществото нападнаха класната, която няма никаква вина. Просто не я познавате колко е грижовна, внимателна и добричка и действително се интересуваше къде е Кристиан.
С Кристиан се чух днес и с неговата майка, те ме потърсиха, за да ми се извиняват и за да ми благодарят, защо се извиняват ли? Няма да коментирам, но истината е друга, различна от това интервю, което видяхте с него.
А защо пред мен Кристиан казва едно, а пред медиите друго? Сами ще се досетите. Истината е това, което видяха моите очи и което чуха моите уши - това което споделих с вас, мили хора.
Вчера, докато бях в "Еконт", заваля страшна градушка, погледнах прогизналата от дъжд жена до мен, аха да й предложа да я закарам до тях, но внезапно нещо ме стегна ухото...
Опипах с ръка, аааа да! Това е обецата, която вчера ми беше сложена заради постъпката ми. Напомняше ми "Не прави непоискано добро". Не се притеснявайте, успях да се сдържа, но утре няма да е така, докато съм жива и дишам, ще помагам и ще правя добро!!!.
А как ми се искаше да напиша неща, които останаха скрити, но много страни ще пострадат, едни от тях си го заслужават, но други не, например класната - тя отнесе всичко, а трябваше да го отнесат учениците.
Ей, на езика ми е истината... едвам се сдържам, но семейството ми ме помоли да замълча. Аз пък как умея да мълча, да бе.... ха ха ха.
Ще замълча, поне засега. Малко като бомба със закъснител съм, не знам колко точно ще издържа, но избухна ли, много ще навредя. Мълчи си, Весна, всяко чудо за три дни и това ще отшуми.
То че ще отшуми - ще отшуми, но няма нищо да се промени! А моята цел беше да променя отношението на хората към другите, към различните... да не се съди по външния вид, а да се гледа вътрешната красота.
Не излъгах нито дума, предадох информация, която ми беше предадена на мен, помогнах не само за бала му, но в последствие и за неговото бъдещо развитие, както на него, така и на неговата майка. Ми не, не се хваля, изяснявам.
И пак ми тежи на душата, и пак не мога да приема поздравите, подкрепата, хилядите писма и покани във ФБ, защото коментиращите нараниха класната, жена, която познавам от 30 г. и сега тя не разговаря с мен. Всичко свърши, до утре... Поздрави!