По-кратки ангажименти и нови правила по мярка 10
В проекта на интервенция са заложени нови направления, но има и такива, които отпадат. Една такава е „Управление на земи с висока природна стойност“, която според ОБЖ е пример за добре управлявано направление и с висока резултатност в настоящия програмен период.
Освен това те са убедени, че в мярката отсъстват направления, от които могат да се възползват всички животновъди, включително предложените нови „Традиционни практики за сезонна паша – пасторализъм“ и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“.
„От тези две направления се възползват само определени групи от животновъди, а именно – собственици на местни породи, застрашени от изчезване, и животновъди, пашуващи своите животни в обхвата на трите национални парка в България. По този начин се дискриминират животновъдите, които не попадат и в двете направления“, излагат своите доводи от асоциацията.
Ето защо от ОБЖ предлагат в мярката да бъде включено ново направление само за животновъди, собственици на говеда, биволи, овце и кози, а именно:
наторяване на пасища, мери и ливади с естествена животинска тор при спазени норми на внасяните количества вещества в почвата на земеделските парцели (ПЗП и ОЗ) за нуждите на съответните култури.
В него могат да се предвидят допълнителни стимули за животновъди, които извършват например обработка на оборския тор.
Друг коментар на ОБЖ е свързан със срока на ангажимента по направление „Традиционни практики за извършване на паша“. В проекта е заложено той да се скъси от пет години на една, като животновъдите са категорични, че това не трябва да се прави, а мотивите им са следните:
• няма пречка, че разрешителните за паша са едногодишни (те и до момента са били такива, а са изпълнявани петгодишни ангажименти);
• дългогодишният ангажимент създава финансова петгодишна сигурност в бенефициента;
• ползваните територии от бенефициента са поддържани в добро земеделско и екологично състояние дълги години и не би било коректно да бъдат разменяни всяка година;
• бенефициентът е създал определени условия за живот на своите пастири и животни именно върху дългогодишните ползвани от тях територии.
По това направление животновъдите настояват за вдигане на подпомагането. В проекта е записано, че животните трябва да се извеждат на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината. От ОБЖ обаче припомнят, че в повечето случаи пашата в парковете е разрешена от 2 май до 20 ноември. При добри метереологични условия тя продължава около 6 месеца. Ето защо от асоциацията смятат, че размерът на компенсаторното плащане е изключително нисък за такава продължителна паша и предлагат той да бъде увеличен.
Своите коментари по мярката правят и от НОКА, които пък настояват задължително в нея да се включи направлението „Поддържане на постоянно затревените площи с висока природна стойност за паша на животни“, смятайки, че тази дейност е изключително важна за млечното направление.
„Липсата на допълнителни площни мерки, като НР1, НР2, Натура 2000 в равнинните райони прави направлението за поддържане на постоянно затревените площи с висока природна стойност за паша на животни единствената допълнителна подкрепа за животновъдите в млечно направление“, убедени са от НОКА.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
