Проблемът със Сливенската епархия и касирането на изборите за митрополит поставя много по-генерален въпрос - кой държи отговорност на една религиозна институция, дали тя спазва своите нормативни документи или не ги спазва? Кой държи отговорна Българската православна църква, че не спазва своя Устав и грубо го нарушава? Никой не може да държи отговорност на религиозните институции, включително и на Българската православна църква. Но тук задаваме другия логичен въпрос - дали не трябва държавата по-стриктно да контролира не само как се изразходват парите, но и по-стриктно да контролира вътрешния живот на църквата от гледна точка на спазването на нейните нормативни документи? Това коментира в предаването
"България, Европа и светът на фокус" на
Радио "Фокус" журналистът Горан Благоев.
"При положение, че благодарение на
Бойко Борисов църквата започна да получава една крупна субсидия, втората по финансиране институция религиозна е Мюсюлманското вероизповедание Главно мюфтийство, при положение, че се говори за около 40 млн., които Българската православна църква получава от Държавния бюджет...", отбеляза Благоев.
Той подчерта, че не става въпрос държавата да се намесва в богослужебния живот, в каноните и в догматиката: "Тя наистина няма право, но дали не следва държавата, след като финансира щедро най-голямото вероизповедание, да има по-силен и по-качествен контрол не само върху средствата, които се изразходват, но и върху начина, по който се спазва висшия нормативен акт на църквата, в случая нейния Устав? По закон религиозните институции са отделени от държавата и държавата няма право да се намесва във вътрешно-религиозния живот, включително да диктува по какъв начин ще се приеме един или друг документ. В случая основополагащият документ за живота на Българската православна църква е нейният Устав. Питам аз кой държи отговорна Българската православна църква, че не си спазва своя Устав и грубо го нарушава?", запита журналистът.
Горан Благоев категорично заяви, че с действията си Синодът казва на редовите духовници в Българската църква и на миряните: "Гледайте си работата. Властта е в наши ръце, в нас е и ножът, и хлябът, ние каквото решим това правим".
Сливенска епархия и касирането на изборите
"При съществуващия несъвършен закон за вероизповеданията, мисля че нищо не може да се направи. Освен в неформален порядък Комисията по вероизповеданията и човешките права в парламента да покани на разговор българският Синод и свещениците и епархийските избиратели от Сливенска епархия. Защото наистина това, на което ставаме свидетели е много-много драстично нарушаване на Устава. Решението на Светия синод да касира изборите влиза в противоречие с регламента как се избира митрополит.
Притеснявам се, че Светия синод в твърдоглавието си, няма да се вслуша в разума, няма да се вслуша в гласа на епархийските избиратели в Сливенска епархия. А най-логичното би било това, което те призовават. На 12 март Светият синод не еднолично да избере кой да бъде Сливенски митрополит от всичките кандидати, а да избере Сливенски митрополит от един от двамата излъчени на редовните избори на първия тур. Опасявам се обаче, че Светият синод ще вземе другото си решение, ще устоява на ината си, както много пъти се е случвало. И ако няма по-активни действия от страна на сливенските епархийски избиратели, ако няма неформално политическо влияние.
Честно казано, на този етап аз не виждам кой ще се осмели да отиде в Светия синод или да покани на разговор Светия синод, за да каже, че това, което се случва е много грозен прецедент, който само унижава престижа и името на Българската православна църква. Опасявам се, че Светия синод ще наложи своята воля и тук вече големият въпрос е Светият синод дава ли си сметка как този наложен от тях митрополит ще бъде посрещнат в Сливенска епархия", коментира Горан Благоев.