Адмирации по коридорите на "Лаута"

Отборът ни остана без нападатели. Това е крайната сметка след днешното (или снощното) отстраняване на 2-ма нападатели и един хaлф, които са едни от малкото воини на Ераносян, вдигнали шампионската титла през май 2004 г. Говоря за Методи Стойнев, Бобан Янчевски и Иво Михайлов. Стойнев се слави с прякора си "Ел Матадор", извоюван в годините на Херо, когато същият не пропусна да разпечата вратите на почти всичките съперници на "железничарите". Бобан Янчевски пък остава любимец на немалко фенове с разпечатаната на шир и надлъж врата на Лилчо Арсов в битките за Пловдив. С тазгодишните си изяви и двамата записаха голове в Европа, като този на фаталния номер 13 бе решаващ за класирането на "смърфовете" в следващата фаза, а Янчевски развенча смешното самочувствие на английския Болтън насред Острова. Иво Михайлов пък беше неизменен титуляр сезон 2003/2004, а паметния му гол срещу тогавашния действащ шампион ЦСКА още топли феновете в зимните нощи.

Това са футболистите, които Локо Пд натири да си ходят, с ясната идея, че освобождаването им ще се превърне в новина номер една за всички запалянковци - новина, която със сигурност ще бъде приета по коренно различни начини. Аплауси пък трябва да кънтят в коридорите на Лаута, това е лично моето мнение. Без значение дали Наков, Садъков, Масларя, д-р Тарълов или домакина Стойчо Димитров седят зад това решение. Очевидно на Лаута граденето на нов отбор не се подчинява на имена, заслуги или спомени. Още по-малко действията на гореизброените не биха послужили за никакъв пример на тийнежджърите Димитър Илиев, Зоран Златковски и компанията младоци, които трябва да се превърнат в новите любимци на Лаута.

Не че афинитета към алкохола на някои играчи е новост за запалянковците, които също посещават някои заведения и виждат как действащи професионални футболисти на водещ отбор, при това любимият им, се оттичат по дансинга. Именно нарушаването на режима в Сандански на триото играчи е основния мотив, изречен от президента Емил Наков за отстраняването им. В крайна сметка всеки има своето бреме и личен живот... Но когато излезеш на зеления килим и демонстративно започваш да подтичваш за здраве, няма нормален човек, който да те помисли за Боби Михайлов с култовата му рекламна фраза "Спомените топлят понякога...". Лаута не е радиатор, който топли завинаги.

"Пречистващата" акцията започна още лятото с остраняването на Иван Пасков, като това действие на тогавашния треньор Едуард Ераносян трябваше да послужи за знак не само на новоизгонените футболисти, но и на всички, които показват подобно отношение. Така че днешното решение е преливането на една чаша, която капка по капка с годините се пълнеше. В крайна сметка по-добре е да имаме отбор с двама нападатели по-малко, но да знаем, че на скромната останала бройка може да се разчита. Правя го с уговорката, че и Димитър Илиев, и Явор Въндев не блестят с особен растеж във футбола напоследък. Без да навлизам в темата, твърде рано Въндев се издигна над земята, без дори да има ясна причина да се извисява над Лаута. Младокът Димитър Илиев пък не показва никакво израстване, а дори и на проверката със Загорец впечатли зрителите повече с наддадени килограми, отколкото с играта си. В крайна сметка проблемът с нападението на отбора не е никак розово. Не беше по-различно и при наличието на Стойнев и Янчевски.

Повечето от крайните фенове на Локо Пд открито показват любовта си най-вече към Стойнев. Има и защо - той е борбен, хвърля се в боя, увлича хора със себе си... но уви само това. Не това се изисква от един нападател. Особено сега, когато го няма Мартин Камбуров, който да изскочи от втора линия и да отбележи. Не ми е приятно да го кажа, но въпреки че скачах като луд при гола на Ел Матадор, който на практика елеминира сърбите и превърна играчът от с. Полето в герой, все още не мога да пропусна факта, че ударът му бе повече от смешен, не по-смешен и от некадърността на вратаря Лукич. Самият аз не помня Стойнев скоро да е отправял плътен и точен удар, който да застраши вратата на противника. Та той е нападател... Нападател, който има ужасяваща статистика. Статистика на играни мачове към отбелязани голове. В крайна сметка във футболна Европа като говорим за острие на атаката, хората гледат именно тази статистика. Борбеността на Стойнев не бих си омелил да оспорвам, въпреки че тя рядко помага на атаката ни. Обикновено се стига до жълт картон, който разбира се се харесва на публиката, заради зрелището.

Поведението на Янчевски в последно време пък тотална уби спомените от невероятните ни моменти с него. Бягане от топката, разходки из терена наподобяващи често дефилиране по подиума на известен моден форум. За някои пък споменът за Янчевски ще остане жестът му към публиката на мачът за Купата на България срещу Марек тази есен. Тогава близо двуметровия нападател стистна мъжкото си достойнството в шепата на ръката и го подаде на тези, които бяха принудени да гледат цирка на терена. Шоуто, в което и двамата нападатели участваха и знаеха, че тези по трибуните "Винаги ще бъдат с тях". Подиграха се отидоха да си вземат печалбата от букмейкърската къща.

Далеч съм от мисълта, че сега, когато те не са част от отбора, просто ще затрия достойнството на големи футболисти на Локо Пд, които ще останат на златните страници на отбора. Напротив, от падението им, болката на феновете е най-голяма и е редно да си дадем равносметка. Винаги съм готов да контрирам всичко казано дотук - защо заради футболиста Георги Илиев много фенове на Локо Пд ще следят мачовете на ЦСКА. Аз също съм от тях. Това, което ние, простичките хора по трибуните искаме, е да виждаме хора, способни да загърбят всичко и да заиграят за фланелката, заради нас - публиката. Нещо което Жоро направи до последния си мач. Ние не заслужаваме съдържимото между краката на Бобан, като знак на благодарност, че "Винаги сме с тях" и ги обичаме. И ще продължим да го правим, защото това е нашата съдба и задължение.

Пътят, по който новият Локомотив върви, е правилен. Така си мисля. На Лаута се работи с мисъл и идея, така че да няма куфари. Куфари като Хубенов, Лазаревски, гореизброените, че и 34-годишния, натирен от средняшки отбор като Берое, футболист, роден през 1982-а. Дано в крайна сметка, независимо от резултатите, да виждаме хъс и борба. А в крайна сметка любимци ще имаме винаги, стига те да си го заслужат. Сред младоците има такива, но трябва да внимават как ще изиграят картите си. За да дойде времето, когато да ни напуснат - това ще стане, но въпросът е по какъв начин ще решат да го направят. През задния вход, като поредните предали любовта на феновете или през главната порта, като победител - затова, че е бранил преди всичко емблемата на отборът, който е защитавал.

Източник: Ангел Цочев