Това, което се говори в политиката чрез Атака вече откровено се скандира и се превръща в идеология на стадиона. Цветнокожите все още не са проблем за нашите "родолюбци", затова сега на техния мерник са другите, които уж са по-различни от нас. Сигурно има закон срещу расизма, както има и срещу футболното хулиганство. Но нито един от органите на реда на мача в Пловдив не си помръдна пръста, за да озапти дивите расистки страсти по трибуните. Огорчен съм и съм омерзен, че тази грозна картинка изпъкна толкова колоритно именно в Пловдив. Това е най-мултиетническият град в България. В Пловдив от хилядолетия живеят разнообразни етноси и религии в мир и хармония. Пловдив винаги се е славел с толерантното си отношение на представителите на различните култури и чужденци, акостирали в древния град на Филип Македонски. Роден съм и съм израснал в един от централните квартали на града. На нашата улица живеехме и играехме заедно деца на българи, турци, евреи, арменци и гърци. Над главите ни беше Старият град, който започва с най-голямата махала - циганската. Освен че е люлка на няколко култури и търговски център на три империи - Римската, Византийската и Османската, Пловдив е древен тракийски град, който от хилядолетия приема в себе си етноси от всички краища на света. От планините на Арарат и Мала Азия до степите на Далечния изток. В центъра на Пловдив има триъгълник от храмове на три големи религии - католически храм, катедрален православен храм и една от най-достолепните джамии на Балканите. Ако в Пловдив расизмът и ксенофобията са пуснали корени сред младото поколение, какво ли става по другите райони на България.
Етнически подтекст имаше и лозунгът, който издигна българската агитка (Косово е Сърбия), с който трябваше да бъдат дразнени албанците в сряда. В Централна Европа расизмът вече е обществено явление, но ние сме на Балканите и макар да сме в ЕС, положението при нас е малко по-различно. Както казват историците, балканските народи сме седнали върху буре барут и от всяка случайна искра може да избухне страшен огън. За съжаление расизмът е дълбоко явление и в неговата основа стоят остри социални противоречия. Бедността и липсата на перспектива лесно отключват омразата към другия. С какво обаче са виновни другите? Какво обидно има в това да си роден в Турция или да имаш черен или жълт цвят на кожата?
Нали всички заедно дишаме един въздух под едно слънце и живеем на една земя. Животът ни няма да стане по-красив, ако изгоним от стадиона всички, които приемаме за небългари. Нима един българин е такъв заради цвета на кожата си или цвета на очите си, заради религията, която изповядва или заради мястото, в което е роден. Питам се как ли са се чувствали по време на расистките песни на мача Локо - Ботев легендите на двата отбора - Едуард Ераносян, Аян Садъков, Антим Пехливанов, Атанас Пашев. И изобщо има ли значение дали си арменец, турчин или циганин, ако играеш добър футбол.
Анализът е на Николай Бареков за вестник "7 дни спорт".