© Plovdiv24.com

Ботев са в средата на таблицата с една победа, две равенства и една загуба. Сухата статистика обаче не показва всичко, което "канарчетата" притежават като потенциал. Съставът, с който Светослав Гърков играе е малко променен в сравнение с миналия сезон. Основните разлики са в офанзивен план - вместо Костадион Видолов играе Николай Манчев, вместо Какалов - Кръстев, а Георги Христов замени Емил Урумов - Шивача. Смея да твърдя, че и

трите "трансфера" бяха успешни.

Николай Манчев се доказа като добър техничар с поглед към играта, който прави страхотни извеждащи пасове, а играе и добре в дефанзивен план. На няколко пъти краде топки в центъра, които после отново той превръща в добри голови възможности за Христов или Саидходжа. Върши идеална работа като плеймейкър - това, което Видолов правеше по най-добрия начин. Още е твърде рано да сравняваме двамата, но най-важното, което Гърков успя да направи този трансфер е,

да запази играта на Ботев и без Видолов.

Защото халфът от Войсил не е вечен и рано или късно щеше да спре с футбола и тепърва трябваше да му се търси заместник. А сега бъдещето на жълто-черната халфова линия е осигурено за няколко години напред(общо взето докато Манчев не бъде продаден в ЦСКА или Левски).

Другият много важен трансфер беше този на Георги Христов. Ако до миналата година, головете ставаха след разбърквания в наказателното или центрирания и след това "който засече", сега вече се играе с поглед, с извеждащи и целенасочени пасове - към Жоро. А бившият играч на Марица върши много повече от това да вкарва голове от 100% положения. Добре пази топката, умее да се пласира, а явно не е проблем да се връща и да помага на халфовете, когато трябва. А след хеттрика си срещу Видима и феновете го заобичаха, като пяха песни за него в Благоевград, а той им се отблагодари, като срещу Локомотив София показа жълто-черна тениска с лика на Христо Ботев. Явно

Георги Христов вече се чувства част от отбора.

По лявото крило сега е Краси Кръстев. Все още е по-неопитен от Георги Какалов, който се справяше добре с играта по лявото крило, но на моменти прекаляваше с "бразилските" финтчета, а определено го мързеше да прави шпагати. Проблемът с червените картони го знаем всички, а освен това не е приятно да тренираш с някой, който всеки момент може да се сбие с теб на тренировка(или в мач, и това го е правил). Така, че Красимир Кръстев-титуляр е крачка напред в развитието на Ботев, но още се нуждае от малко опит, за да свикне с някой тънкости. Хъс определено не му липсва и бързо ще стане любимец на феновете(ако вече не е станал).

В защита Гърков е забъркал непробиваем бетон. Величко Величков прави велики мачове и почти не греши топки. Гаров също се справя на ниво. За съжаление обаче повечето от проблемите(а и реално - головете) идват от пропуски на крайните защитници. Не, не виним Божков за нищо, повиквателната му в националния не беше случайна, а сега дори е по-добър от тогава. А и

да доиграе мач след такъв сблъсък като вчерашния с окървавена глава си е истинско геройство.

В дясно Йордан Минев е невероятен в офанзивен план, прави добри пробиви и още по-добри извеждащи пасове и центрирания(помните гола на Какалов срещу Левски, и тази година втория на Христов срещу Видима - идентични 50 метрови пасове по конец). Проблемите в тези две зони идват от схемата на игра - Гърков натоварва двамата крайни защитници с твърде много офанзивни отговорности, на моменти и Божков и Минев са най-предно позиционираните играчи на Ботев, а по принцип това трябва да бъде някой от нападателите. Нищо против тази система, Барселона дълги години играят така, но не можем да сравняваме физическите възможности на Даниел Божков с тези на Джовани ван Бронхорст. Двамата трябва да си пазят силите за единоборства в центъра и защитата. С тези офанзивни дейности трябва да се занимават Краси Кръстев и Георги Аврамов, а Минев и Божков да бъдат на 20-тина метра зад тях, готови да получат топката и да центрират(или готови да се върнат бързо в защита).

Съвсем по различен начин седи въпроса дали Георги Аврамов е правилният избор за дясно крило. Отново изключвайки последния мач, където и той игра добре, Аврамов разочарова. Дали ако Минев се преквалифицира като крило няма да е по-добре, а в защита да играе Васко Василев, на който му трябва малко тренинг, когато топката е на земята(защото на втория етаж е втори Величков - непробиваем), това никой не знае. Но нищо не пречи на Гърков да пробва и този вариант в някоя контрола.

Пак да се върнем в нападение, където общо взето положението е добре.

Саидходжа обаче разочарова.

Тази година върши доста по-малко работа, а Гърков му възлага повече задължения. Като изключим мача с Локомотив София, Муши загуби доста топки, бавеше атаките и не правеше нищо смислено. Последния кръг направи асистенция, спечели доста силови единоборства, а това помогна доста на отбора. Въпреки всичко, все още това не е онзи Муши, който надбяга защитата на Локо Пловдив и вкара решителния трети гол преди година.

Васил Гърков също не е това, което очаквахме. Може би е крачка напред, в сравнение с Борислав Караматев, но на фона на останалите играчи(и най-вече този, който седи точно до него - Николай Манчев), синът на треньора не е никак на ниво. За него обаче, сякаш заместник няма.

Последен остана може би най-важния пост - вратаря. Лилчо Арсов със сигурност е един от най-опитните, най-талантливите и качествени вратари в А група, но освен така коментираните килограми, определено е на възраст и все по-често ще го виждаме да напуска в 70-тата минута. И също като Видолов, трябва Гърков да се замисли, че

Лилчо не е вечен.

С трансфера на Славчо Тошев и постоянното обиграване на Павел Станев очевидно се гледа в тази насока. Но нека не бързаме - въпреки грешката срещу Спартак Варна, Арсов спаси няколко добри положения, срещу Видима нямаше работа, в Благоевград направи невероятни спасявания, а в неделя отново спаси няколко много опасни удари на нападатели на Локомотив София.

Като цяло Ботев показва по-добра и по-атрактивна игра(в момента е най-резултатния тим в А група) от миналия сезон и отново едва ли ще има проблеми с борба за оставане в групата. Не трябва да се пренебрегва и факта, че освен Йордан Минев, който е почти на 27 и Лилчо Арсов(на 35), всички играчи на Ботев - титуляри и използваните резерви - са под 24 години. Това значи, че

"канарчетата" са може би най-младия отбор

в А група. Освен това всички са българи и за разлика от почти всички отбори от "А" група, "канарчетата" залагат на нашенското(единствения друг отбор само с българи в състава е Видима, а видяхте какво се случи с тях). В момента феновете на Ботев могат единствено да стискат палци Георги Христов, Краси Кръстев, Николай Манчев, Даниел Божков, Величко Величков, Данчо Минев и Илиян Гаров да бъдат здрави и да си подновяват договорите с Ботев за дълги години. Защото Ботев най-накрая изгради боеспособен състав и ще е жалко, ако догодина повечето играчи бъдат разпродадени в София или Китай.