©
На кавото и ниво да са Ботев и Локо, винаги правят най-качественото дерби в БГ футбола.

Всичко написано по-горе е до болка известно на футболната общественост в града. Едва ли откриваме топлата вода. Но да се опитаме да погледнем на ситуацията в пловдивския футбол под малко по-различен ъгъл. В последните години пловдивският футбол се превърна в основен донор на футболисти за българския футбол и най-вече за така наречените ни "грандове" от София. Да погледнем в Левски - шампиона на България. Там основна движеща сила в отбора е Димитър Телкийски. Мечо е мотора в халфовата линия на "сините" и бе главно действащо лице в европробива на отбора от гара Подуене. Димитър Телкийски тръгна във футбола от Ботев. Гонзо каквото и където да прави, винаги ще е обичан от феновете на Левски. Георги Иванов е идолът на "синята" агитка и носеше отбора на гърба си в едни от най-смутните за "сините" години. Иванов тръгна за големия футбол от Локомотив. След скандал, който още не е отшумял напълно в Левски от Ботев премина защитникът Веселин Минев. Близнакът се утвърждава постепенно при Станимир Стоилов и е първа алтернатива на национала Лусио Вагнер. Пак в Левски е и Екондайо Джаейоба. Нигериецът е с противоречиви игри при шампионите, преследван непрекъснато от контузии. Дайо отиде в Левски от Локо. Докато беше при "черно-белите" непрекъснато разпечатваше "синята" врата и Батков го купи на принципа "Докато е при нас не може да ни навреди". Да погледнем в двора (игрището) и на вицешампиона ЦСКА. Там положението е подобно. Капитан е Александър Тунчев. Момчето е от шампионския отбор на Локо, премина в комплект с Робърт Петров, Георги Илиев и Кирил Котев. Четиримата днес носят "армейците" и направиха сезона за "червените" по-малко черен. Третият в класирането и също кандидат-шампион през изминалият шампионат Локомотив (София) също ще се бори за слава с футболисти, излезли от пловдивските стадиони (ако може изобщо тези съоръжения да бъдат наречени стадиони). Столичните "железничари" се възползваха от хаоса след убийството на Александър Тасев и заграбиха двама от най-добрите в редиците на пловдивските си съименници - Златински и Балдовалиев. Първият е екс-младежки национал и не попада при мъжете само защото ... знаем как се попада там. Златински минава за един от най-талантливите български халфове, готов е да спринтира от първата до последната минута и да умре на терена за отбора си. Вторият пък е бисера в короната от трансфери на Иван Маринов. Македонецът за малко да стане голмайстор, но само с четвърт сезон мачове. Абсолютна машина за голове, която ако бъде захранвана с пасове ще отбележи много повече от Генков. Иво Тонев и компания не се задоволиха само с двамата, но взеха и най-талантливото от Спартак (Пловдив).

Само тези няколко кратки примера доказват, че софийските грандове пак ще разчитата на марката "Произведено в Пловдив". Правели са го преди (Сашо Александров, Краси Чомаков и т.н.), правят го сега, ще искат да го правят и занапред. Пак ще се надяват да заграбят пловдивските таланти на безценица. Само че несъзнателно са на път да секнат сами кранчетата на основния си източник на футболисти. Пловдивският футбол е мачкан и унищожаван по всички показатели, включително и от БФС, а каквото качествено излезе моментално се заграбва. Колкото и талант да има под тепетата, всички тези действия са на път да унищожат два от най-добрите отбори в България и да ги заличат от футболната карта. Първите индикации са налице - Локо се разпада (макар и по други причини), а Ботев едвам крета и трудно ще извади следващия Телкийски. Не случайно Сашо Томов се принуди да мъкне африканци от всички краища на света, за да закрепи селекцията при "червените". Просто не остана нищо за грабене в Пловдив. Ами от тук нататък господа софиянци? Кой ще ви играе евро-футбола, с който толкова се гордеете, след като няма качествени футболисти от Пловдив?