Уважаеми съграждани и съселяни,
Тези от Вас, които са учили или работили през тоталитаризма, си спомнят, какво беше тогава! Учи ли човек за инженер - става инженер, учи ли за доктор – пак разпределение, като такъв, в кой знай кое селце или градче от такъв тип. Като го погледнем от една страна това си бе за добро, защото не само за всички завършили имаше работа, но и дори немаше лабаво и никой не можеше да избяга от нея. От друга страна пък туй пусто разпределение си беше чиста форма закрепостяване и за попадналият, в туй положение, вишист пълна скука. Сега какво е? Всеки знае, че при демокрацията никой не може да те задължи да работиш и още по-малко точно къде. И друго е ясно на всички, че много от вишистите си остават безработни или работят това, което не са учили. Това са прости житейски истини и няма да, Ви, занимаваме, разбира се, с до болка познати неща. За друго иде реч в случая. Тук става дума за дяланите камъни на родната ни демокрация. Сега, драги сънародници, ако се загледаме във висините на отечественото ни управление ще забележим, че е пълно с дялани камъни. Ще видите, че поети, писатели и какви ли не люде на изкуството водят малки и големи партии. Ако добре се загледате ще забележите, че пък Парламента бъка от юристи, сякаш на всеки такъв дават като втора специалност – депутат. Какво да речем пък за докторите? Някой ще рече какво ли не може да се каже за тях и определено ще са прави. Може би точно те са най-дяланите камъни, защото къде ли ги няма. В Парламента - колко щеш, из градове, села и паланки - също безброй кметове-доктори! Дори и министри на какво ли не, през годините на прехода ни, стават тези наши супер лекари! Да, точно тъй, като че ли най-дяланите камъни на демокрацията са пустите ни доктори и няма да е далечен деня, когато и министър-председателят, и президентът на Република България ще са такива! Тогава може пък и да цъфнем и вържем, защото те определено имат за всяка болка лек!
Предоставено от:
Арт Хуморан.