Емел Етем: Без чадър над фирми, взели пари за наводненията

Добър ли е всъщност днешният ден? Има ли все още наводнени места в страната?

Зависи кой как измерва доброто и лошото, но напоследък ние свикнахме да измерваме добрия ден с добрата природа или дъждовете, снеговете, бурите, ветровете. Днеска дъждовете са по-слаби, коритата на реките не са толкова препълнени и пълноводни.

Има ли преляла река в момента?

Няма в момента нито една заплаха. Сутринта ми докладваха. Наблюденията показват, че днес и утре ще се нормализират обемите.

Имаше притеснения за Дунав, че приижда.

Да, единствено за река Дунав имаме притеснения в трите участъка - Видин, Лом, Русе.

Какво казват. . . ще изпускат ли още Железни врата?

Това е, така, проблем, който всяка година държавата се ангажира и се притеснява с високите води на река Дунав. Но за съжаление огромните количества снегове, които заваляха тази година и в Европа, при топенето си ще повишат много нивата, и проблемите с река Дунав по всяка вероятност ще продължат и до юни месец.

Какви са прогнозите за следващата седмица, защото сега започва топенето на снеговете високо в планините?

Прогнозите са затопляне, което ще доведе до топене именно на тези снегове. И от тази гледна точка ще си позволя чрез вашия ефир отново да предупредя хората, които имат отговорности, свързани с водните басейни, моля да предвидят всички тези показатели, които получаваме от наблюденията на НИМХ, и съответно да вземат необходимите мерки.

Добре, да говорим сега за отговорностите. Защо половин година след наводненията миналото лято България пак се оказа наводнена въпреки мерките, които вие обявихте, и въпреки парите, които... в различните вестници четох различни суми, но те се движат между 118 милиона и 260 милиона лева, държавата е отделила за това да няма пак наводнения?

Ако позволите, да ви коригирам? Тези 240 милиона, за които става дума. . .

Аз цитирах диапазона, в който вестниците са разбрали, че са отделени пари.

. . . разделени на две, 118, раздадени от постоянната комисия към МС, и останалите 120 по линия на предприятието за публични инвестиционни проекти към Министерството на финансите, са дадени не за да няма наводнения и да се спрат наводненията тази година, дадени са за възстановяване на щетите от миналогодишните наводнения. Но вие сте абсолютно прав, хората по-скоро ги интересува какво ще се случи оттук насетне, държавата готова ли е да посрещне едни нови предизвикателства, както и. . .

Не, иначе влизаме в порочен кръг, ако даваме непрекъснато по 240-250 милиона, за да се възстанови това, което водата е разрушила, това е безсмислено.

Да, така е и затова трябва да вземем мерки за много по-трайни действия, с които да гарантираме целостта на инфраструктурата и живота на хората. Ако позволите, да ви кажа какво от септември досега сме направили и лично аз като председател на Националния кризисен щаб?

Всъщност време е да го кажете, защото вие събрахте основните критики, че не сте се справила с координацията, ако трябва да обобщя упреците към вас.

Може би по-скоро, че не съм намерила отнякъде 1 милиард лева са упреците. За координацията до този момент не съм получила упрек. Напротив, всички, с които съм разговаряла, и най-вече нашите основни партньори в битката с водната стихия, които са кметовете, и още веднъж искам да използвам микрофона на "Дарик" радио и да ги поздравя за всеотдайността им, и да направя една оценка. Този път бяхме по-добре координирани от лятото, което говори, че имаме практики, имаме вече опит в тази битка, но е необходимо и още, и още. Също така и областните, които се включват много активно при координацията на областно равнище, никой от тях досега не се оплаква от лоша координация, а по-скоро се оплакват от липса на средства. Защото с природната стихия, освен с добра координация и пълноценно участие на всички институции, на които им е вменена тази борба с бедствията, са необходими много пари. Без пари не можем да се преборим.

Избройте сега нещата, които свършихте от септември досега.

Да. От септември досега това, което направихме, е, възложихме на всички институции, които имат пряко отношение към инфраструктурата, без значение каква е тя, дали е хидроложка или друга, да направят карта на България, в която да видим къде са критичните точки.

България не е ли имала такава карта, където да се знае къде излизат реките?

Не става дума само за реките, става дума за съоръженията, за да видим в какво състояние се намират и къде са критичните зони. Според това да се очертаят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки.

Твърдите ли, че България не е имала такава карта до този момент, защото след вас ще чуем бивши министри?

Разбира се, когато поех управлението на кризисния щаб, в който, както знаете, участват над 50 и няколко човека, представители на различни министерства, Националното сдружение на общините, на неправителствения сектор, Българският червен кръст и други агенции и ведомства, които имат отношение към проблема, аз изисквах ежедневна информация. И тогава се сблъсках точно с този проблем - ние нямаме актуална карта, актуална карта. Естествено, че в България всяко ведомство си е направило някаква карта, но нямаме актуална карта с оглед на промените, които са настъпили, с оглед на потребностите, новите, на страната ни. Но да започнем например с ВИК-тата. Канализациите вие знаете ли в какво състояние са? Кога последно са строени и как са оразмерени? Колко население е имало на територията на това село или населено място, където е изградена канализацията? Проблемите на Видин и на Ихтиман именно идват оттам - от канализация, която исторически и технически вече е амортизирала. И когато се вдигне леко нивото на реката, канализацията остава под вода и избива, и залива къщите на хората. Това е един пример.

Добре, значи направихте карта, на която да се види какво трябва да се прави.

Дигите например. Оказва се, че от 50-60 години има съоръжения, които държавата не е отделяла средства, за да ги поддържа. Речните корита, както вече стана, така, нарицателно и го споменавам постоянно, няма памет от 1980 г. да са отпускани пари на общините, за да могат те да изпълнят своите задължения, много добре да почистят и коригират речните корита. Защото, извинявате. . .

Почистени ли са тия речни корита в периода след края на комунизма?

Ами, по всяка вероятност не са почистени, защото миналата година всички констатирахме това нарушение. Но под почистване какво разбираме - дали само да махнем храстите и дърветата, които виждаме, че плуват по реката, или да направим едно сериозно почистване и дори корекция на дъното? Защото тези нива води, които в момента ги има, речните ни корита не могат да ги поемат по причина, че са се насложили много наноси и тези корита са станали по-плитки от това, което в момента ние очакваме да поемат като води. И редица други проблеми, разбира се, както и със. . .

След картата, кога беше готова тази карта, тя готова ли е?

Те в момента все още. . .

Още я правят.

Различните министерства си ги подготвят. Но кое е хубавото, коя е положителната новина? Набелязани са критичните зони, за да могат да се вземат като краткосрочни мерки.

А добре, сега, след тези наводнения, няма ли да има и нови критични зони?

Разбира се, че ще има. Затова това упражнение е със срок постоянен, не е еднократен, и оттук насетне трябва да се научим да стопанисваме държавата си - както се грижим за собствения си дом, така и за инфраструктурата на републиката ни.

Добре, значи, първо, искахте да видите къде е проблемът. После какво направихте?

Ако позволите, да довърша. И редица други мерки бяха набелязани, освен, нали, да имаме ясна карта на състоянието на инфраструктурата в страната. Според това естествено трябва да се набележат и мерките за реконструкция, възстановяване и ако се налага, дори модернизация, която да е свързана със съвсем радикални мерки. В случая говоря за свлачищата. От миналата година на няколко пъти предупреждавах, че това ще бъде много сериозен проблем тази година. Трите дружества, които се занимават с наблюденията на свлачищата - "Геозащита" - Варна, Перник, Плевен, ни подадоха информация за критичните точки и съответно за необходимостите, които има от гледна точка на финанси.

Колко са тези критични точки?

От Министерството на регионалното развитие сме сформирали работна група, която изработва тази карта, и по спешност са ни необходими доста пари. Но за най-критичните зони, които ние трябва в рамките на една година да укрепим, трябват 100 милиона лева.

А има ли ги тези 100 милиона или ги няма?

А тези 100 милиона в момента ги няма. Така че от гледна точка на управлението би трябвало много добре да продължим нашето партньорство със структурите, които носят отговорност за различните съоръжения или чиято собственост са те, защото свлачищата са задължение според Закона за устройство на територията на общините и на държавата. В случая ние не можем да обвиним общините, че не са се справили с борбата със свлачищата в техните райони, защото те нямат пари. Но се получава пак един омагьосан кръг и ще ви кажа защо. Има свлачища, които се наблюдават от години. Постоянната комисия към МС, която аз оглавявам, не може да финансира борбата със свлачищата. Постоянната комисия отпуска средства за аварийно-възстановителни дейности. Но тези съоръжения, за които говорих, с които трябва да укрепим свлачищата, са доста сериозни и трябва да се изградят, първо, много качествено и, второ, са необходими сериозни пари, както и преди малко ви казах, които комисията трудно може да отпусне. Какво трябва да се направи? Кметовете, на чиято територия се намират тези свлачища, трябва да направят необходимото, да извикат специалисти, да се проектира и след това вече съвместно МС, когато прави предложения, нали, вързани с бюджет за следващата година, и общините, да намерим тези средства и да се започнат тези възстановителни дейности.

Тоест вие за следващата година очаквате, че ще се намерят 100 милиона за свлачища, а те ще се свлекат тази година, както сама казвате?

Ние трябва да ги намерим тези пари. Аз на последното заседание на МС внесох доклад за състоянието на страната ни, мерките, които сме взели съответно. . .

И поискахте ли тези 100 милиона?

. . . и очертахме с МС една програма, много краткосрочна, още другата седмица няколко министри ще докладват за състоянието на инфраструктурата и за необходимостта от средства, и ще вземем решение как да ги намерим тези пари. Например за свлачищата, които са по крайбрежията ни, дунавското и черноморското, сме взели заем от международни финансови институции. При положение че държавата ни няма как да отдели от бюджета си поради финансовата дисциплина, която ни е наложена от МВФ, трябва да търси някакви други начини. Ние имаме 5 милиарда резерв. Също да помислим и по този въпрос. Не бива да оставяме, така, в обществото впечатление, че сме безсилни и не можем да се справим със стихията. Вярно, че борбата със стихията не е по силите на един министър или само на МС, а е борба на всички 8 милиона български граждани. Ако не сме обединени заедно в тази борба, много трудно бихме могли да преодолеем щетите.

Стигаме до ключовия проблем с парите. Три заглавия от седмицата. Вестник "Политика" - "Четири фирми от обръча на ДПС изпомпаха милиони от потопа". "Медиапул" вчера - "Лошото време - враг само на ДПС-фирмите". "Труд" под глава с огромно заглавие "Ортак на Аталай с милиони от потопа". Всички те поставят въпроса злоупотребява ли се с парите за бедствията. Бяха цитирани и 4 конкретни фирми, на които се правеха връзките с хора, които са били във вашите листи или техни роднини. Бяха намерени връзки с ДПС. Вие проверихте ли тези вече нашумели случаи и вярно ли е, че е имало злоупотреби?

Първо, искам да ви уверя, че прозрачността, която обещах в началото на мандата, я спазвам и до този момент много коректно съм уведомявала институциите, които са отговорни за контрола, при подадени сигнали. Знаете, миналата година имаше два сигнала - за община Велинград и община Белово в Пазарджишко, и тази информация е подадена, и ние си сътрудничим и с Икономическа полиция и прокуратурата при даване на информацията, която им е необходима, за да си правят разследванията. Освен тези два случая до този момент няма при мен постъпила информация за злоупотреби.

А това, което пишат вестниците, не го ли приемате все пак сериозно?

Аз въпреки това съм разпоредила да се направи проверка с оглед на информацията, която последната седмица четем в различни вестници. Но искам да ви уверя, г-н Вълчев, че няма да има политически чадър над никого, няма значение фирмата на кого е. В същото време аз считам, че се води една некоректна атака към ДПС, защото в България стотици хиляди фирми се занимават със строителство и с възстановителни дейности и тези, на които са отпуснати пари, в случая общините, областните управи, министерствата, са тези, които сключват договорите за възстановяване, трябва да осъществяват контрола, както и строителния контрол, свързан с качеството на изпълнените строителни дейности, а финансовите институции съответно - за начина на разходване на средствата. Бъдете уверен, че ако има фирма, която е злоупотребила по някакъв начин, ще получи санкция за това.

Вие все още не сте събрала конкретна информация.

Искам чрез вас да обявя една инициатива, една моя инициатива. Ще разпоредя на областните управители да направят списък на територията на областта им на всички фирми, които са работили по обектите, свързани с аварийно-възстановителните дейности след наводненията. Ще ги помоля съвместно с постоянната комисия експерти да поставят и оценки за изпълнението на тези обекти. И ако има. . .

Това са комисии, предлагате да се направят, така ли? Как ще стане?

Областните управители имат контролни функции, на тях ще вменя и това задължение да изготвят тези списъци на фирмите, които са участвали при възстановителните дейности, съответно с една оценка съвместно с постоянните комисии, които също са към областта и към общините, за да има памет кой как се е справил с възложената работа, кой какви пари е взел и дали следващия път, когато се обявяват търгове за възстановителни дейности, трябва на тези фирми да се възлага отново тази дейност.

И какво ще се случи с. . .

Много се надявам, че няма да има български фирми, които ще злоупотребят с бедственото положение, в което се намират някои инфраструктурни обекти и ще отклонят пари за тези възстановителни дейности.

Какво ще се случи с фирми, ето "Палмар". Павлин Марков бил трети в листата на ДПС в София област, взел един милион, нито един завършен обект. Ако се окаже вярно това, което пишат всички вестници, това, че е бил трети в листата на ДПС, ще има ли значение?

Ами то и в листите и на другите партии, и на БСП, и на ДСБ, и на НДСВ, има хора, които също се занимават със строителна дейност и също участваха в тези възстановителни мероприятия. Затова молбата ми е да не. . . излишно да не навяваме една психоза в обществото за злоупотребите, които ДПС прави, а все пак да се опитаме да погледнем какво трябва да направим съвместно. Защото бих казала, че борбата със запушването на канализациите не е само на кмета. Ако и гражданите участват в пазенето на канализациите, за да не се задръстват, като не изхвърлят ненужните си неща точно в речните корита и в тези канали, може би малко по-добре ще се справим в тази обща битка със стихията.

Да завършим темата за как си представяте вие отговорността. Впрочем намерих хубав ваш цитат от януари 2002 - "по-добре един сменен във властта, отколкото 8 милиона потърпевши". Очевидно се очакват някакви промени. Не е въпросът дали това ще бъдат на правителствено равнище, но има конкретни хора на конкретни места, които са били отговорни, например в системата на тези. . . напоителни системи. За това ще питам министъра на земеделието.

Да, още от миналата година бях разпоредила на всички министерства, които имат пряко отношение към проблемите с наводненията, да ми докладват има ли служители, поради чиято вина хората са били наводнени и сме претърпели бедствие. Знаете, че също имаше и разследване от прокуратурата, доколкото си спомням, за един директор в Пазарджик. Така че виждате, няма да скрия никого, нито някого ще защитя. Ако е извършил нарушение, ще си получи санкцията и наказанието според законите на страната. Аз мисля, че няма да има и министър, който да застане зад свой подчинен, който е направил нарушение. Бъдете сигурни, санкции ще има. Но на мен ми се иска да направя едно уточнение. Много добре ще бъде, когато приемем и новия закон за защита при бедствия, защото в момента специално със ситуацията с бедствията нещата са разписани в едни правилници, в едни такива поднормативни документи и може би това е една от причините за лошата координация, за лошия контрол.

А защо не е приет досега?

Ами, такъв закон досега не е предлаган. За съжаление и в предишните кабинети не са обръщали внимание, в предишните правителства на тези проблеми, може би защото нямахме и такава ситуация. Хубавото е, че от негативния, отрицателния опит, който набрахме, ние сега можем да направим един добър закон. Той е почти готов, до края на месеца ще мине на съгласувателна процедура в Министерския съвет и другия месец ще бъде вкаран в Народното събрание за разглеждане. И моята молба е именно, ако може този закон народните представители да го включат в дневния си ред, въпреки че знам, че той е доста натоварен с хармонизационните, европейските закони, и час по-скоро и него да разглеждаме.

Това на принципа на молбата ли трябва да стане, г-жо Етем, нали сте управляващо мнозинство?

Аз не мога да наредя като министър на народните представители, но същата молба ще. .

Заместник-председател на ДПС.

. . . същата молба ще отправя и на политическия съвет на коалицията. И се надявам народното представителство да намери възможност да разглежда и този закон. Говоря го от чисто физическа гледна точка, не само от управленска ние да наредим. Бих желала да отделят много сериозно внимание, когато работят по този закон, за да може той да стане наистина един много добре действащ. Там трябва да бъдат добре разписани контролните функции и дори според мен и санкциите.

Има ли проблемът с наводненията международно измерение с Турция и Гърция? Гръцкият посланик официално протестирал, турците излизат в Одрин със заглавие "Комшу, давиш ни". Валията там твърди, че се изпускат по 2000 вместо, както ние казваме, по 1000 кубически метра вода от нашите язовири.

Да, и такъв проблем има за съжаление. Ние не можахме да подпишем досега, не сме подписали споразумения за овладяване на тези процеси. Министерството ми е ново, както знаете, от 6 месеца, но аз имам амбицията в рамките на следващите 3-4 месеца да подпишем споразумения с всички съседни нам държави, такава е европейската практика. И в тези споразумения също да набележим мерките, съвместни, с които да се опитаме да разрешим проблема. С Турция имаме. . .

Със сърбите примерно имаме ли споразумения, за Железни врата как е или си пускат да не се наводнят, те пускат? Както ние, за да не се наводним, пускаме на турците.

Разбира се, че има подписани споразумения, които касаят взаимоотношенията ни по конкретни такива проблематики. Но аз говоря за глобално споразумение, касаещо борбата ни с бедствията и съответно изграждането на системите за ранно оповестяване - нещо, което е много важно. Миналата година при посещението на министъра на икономиката на Република Турция ние водихме разговор с него за това, те имат готовност да се включат и с финансови средства при изграждането на една такава система за ранно оповестяване, така се сега в момента трябва да се подготвят тези споразумения и трябва да ги подпишем. Но искам да ви уверя, че информацията, която я подаваме на нашите съседи, е абсолютно коректна. Не можем да бъдем обвинени, че ги лъжем и най-малкото, което е, че не ги подаваме навреме. Има 24-часови дежурства и според разписаните правила на взаимоотношението се подава информация до тях.

Знаят кога ще дойде водата.

Да. Може би и те трябва да вземат някакви мерки за изграждане на съоръжения от тяхна страна, но както и преди малко ви казах, срещу водната стихия много трудно може да се предвиди какво трябва да се направи. Тя е в различните. . . във всеки момент е различна ситуацията, но аз съм убедена, че ще намерим решение на проблема за трансграничните заливания.

Добре, накрая една друга тема. Има ли бедствие с боклука на София? Национален ли е проблемът? Трябва ли държавата да се намеси или общината сама да се оправя?

Сериозен въпрос задавате. Може би след мен в студиото, като влезе г-жа Чавдарова, ще ви попита какво правим с боклука и на другите общини и населени места и защо трябва да отделим само София като по-важна. Естествено, че столицата се нуждае от едно сериозно почистване и решаване на проблема с боклука, но правителството до този момент много активно е участвало при обсъждането на проблемите и търсене на решения. Молбата ми ще бъде само да не се прехвърлят проблеми на другите институции. А ми се иска да направим така, че всяка една община да бъде чиста и гражданите на републиката ни да живеят при много добри условия, а не както сега забелязваме. . .

Да, просто. . .

. . . извън селото, като се излезе, едни сметища се виждат, които не са никак приятна гледка.

Просто да ви попитам според вас Бойко Борисов ли трябва да реши къде ще се хвърля боклука последно при всеобщата съпротива за където и да стане дума?

Това е задължение на общината и те трябва да направят необходимите, да предложат необходимите мерки. Ако се нуждаят от помощ от страна на правителството, разбира се, че ние ще окажем.

Каква помощ може да окаже правителството например?

Ами, правителството досега неведнъж се ангажира с тези проблеми за терените, за проучване на почвите и т.н. Има мерки, които сме взели, но които явно не са. . .

Т.е. вие сте готови на едно проучвателно ниво, експертно ниво. ..

И се правиха досега, г-н Вълчев, те се правиха. Не започват тепърва тези взаимоотношения, затова е добре да сме коректни и да казваме всичко, цялата истина кой какво е свършил и да търсим начини за преодоляване на тези проблеми. Аз така разбирам партньорството и координацията. Естествено, че вие, журналистите, много искате да посочим точно конкретния виновник или вие дори да го посочите и той да е един човек, който трябва да си. . .

Те и днес ви сочат вас по вестниците, г-жо Етем.

. . . да се отнесе за цялото бедствие. Но нали разбирате, че това е обществена работа, в която участват различни институции, всеки има своите отговорности и най-важна е добрата координация, за да може да се решават проблемите своевременно. Това е целта с изграждането на моето министерство и с новия закон, за който преди малко ви казах.

Каква е амбицията ви на националната конференция на 1 април на ДПС, ще се кандидатирате ли отново за заместник-председател на партията?

По нашия устав правилата са малко по-различни. Ние избираме председател, избираме централен съвет, който е висшият орган между две конференции, управляващ партията, и от състава на централния съвет по предложение на председателя на партията се избира централно оперативно бюро. . .

Централният съвет избира бюрото и то пък избира. . .

. . . в което са и заместниците.

А вие сте кандидат за централното ръководство, предполагам? Не, понеже имаше пък решение, в БСП взеха решение да не са партийно ангажирани, докато са министри. Въпросът е резонен.

Засега такава дискусия не е отворена. Предполагам, че на заседанието на централния съвет, което ще се проведе следващия петък и ще се занимава изцяло с подготовка на централния съвет. . . на националната конференция, извинявайте, може да възникне или може да не възникне дискусия. До този момент ние не сме обсъждали, както ви казах преди малко, въпроса дали трябва заместниците да са ангажирани с управленски функции или само чисто партийни функции да изпълняват.

Има ли ги тези вътрешни битки, за които се пише, в ДПС? Разделили са ви на групи. . . кой с кого е. . .

Не бих казала, че има. Но ще ви кажа моите наблюдения какви са през последните години. Предстои ли някакъв партиен форум, винаги медиите се занимавате с това да търсите интрига, да търсите противопоставяне, да търсите лагери. Аз искам да ви уверя в следното, г-н Вълчев. Участвала съм на много областни конференции, които в момента текат, отчетно-изборни, и искам да ви кажа впечатлението, което имам от тях. Респектирана към от зрелостта на партийните членове, от изказванията, които те правят. Те не се занимават с партийната дейност, с това да отчитат само колко събрания са направили и как добре са минали или зле са минали изборите в даден регион, но те предимно се занимават с проблемите на общините, които представляват, населените места, говорят за развитието на областта, говорят за икономическите планове за развитие, за това, че не са удовлетворени от това, което е разписано в тези планове. Очакват инвестиции в своите региони, очакват да бъдат открити повече работни места. Искат да повишат просто стандарта на живот на хората. С огромна отговорност постъпват, когато правят тези изказвания. Затова аз съм убедена, че нашата национална конференция ще премине точно като форум на една партия, която е поела огромната отговорност втори мандат да участва в управлението на страната.

Интервюто е на Дарик радио.