Някъде в края на Югоизточна Европа има малка страна, която следи боязливо всяко кихане на Брюксел, най-малкото “покашляне” на Париж, всяко съмнение за хрема на Берлин. Тази страна мери собственото си кръвно налягане с това на Европейския съюз, с горчивината на хапчето, наречено “разширяване”; и дали европейският данъкоплатец ще преглътне това хапче или то ще остане заседнало в гърлото му?
Тази страна, моята страна, подписа на 25 април на официална церемония договор за присъединяване към Европейския съюз. На фона на всеобщото веселие и Одата на радостта моите сънародници отпразнуваха бурно това историческо подписване. На следващия ден след тържествата те най-накрая приеха това, което е неоспорим факт - този “билет за вход” не означава неизбежно присъединяване към ЕС.
Български политолог, който не е лишен от известно чувство за хумор, наскоро заяви: “България се държи като човек, който намира цялата си къща наводнена, но основната му грижа е за мокрия му панталон”. Действително, готов съм да приема всякакви обвинения за национален егоизъм, но ви моля да се опитате да проявите разбиране към нас. България положи значителни усилия с цената на многобройни жертви и упорит труд в продължение на шест години и донякъде е логично българите да гледат на сегашната криза, разтърсваща Европейския съюз, без да изоставят собствените си цели и интереси.
България е древна страна с над 1300-годишна история, с богата култура и вековни традиции. Нашата страна е изтърпяла многобройни поражения, била е дълго време под чужда власт, преживяла е национални катастрофи и тоталитарни режими. И всеки път тя е възкръсвала като феникс от пепелта, готова отново да застане лице в лице с бъдещето. Днешните значителни промени ни направиха още по-решителни и ентусиазирани.
При все това е необходимо едно уточнение. Колкото и объркана да е България, тя не е непредвидима. След три дни ще бъдат произведени изключително важни парламентарни избори. И макар на този етап резултатът от тях да е несигурен, още отсега можем да направим една сигурна прогноза: ще има приемственост във външната и европейската политика без значение от правителството.
По отношение на икономическата ситуация, ако днес трябва да дам определение за България с една-единствена дума, то тя ще е: динамична. Благодарение на стриктната макроикономическа дисциплина, която си наложихме, постигнахме забележителна и завидна стабилност. Радваме се на увеличение на притока на чуждестранни инвестиции, намалихме външния дълг - този голям бич за посткомунистическите държави - с повече от 3 милиарда евро. Всичко това би било невъзможно без изключителна строгост и “затягане на колана”.
Всеки динамичен процес изисква понякога някои непопулярни мерки. Невъзможно е значително и всеобщо покачване на доходите за толкова кратко време без използването на известна доза финансов “илюзионизъм”. Или както ни беше посъветвал преди години тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген - това не би било възможно само “чрез усилия, без да се използва методът “Хари Потър”. Действително въпросът с бедността е твърде болезнен за нашата страна, в която доходите са едни от най-ниските в Съюза. Причина за това е и фактът, че дълго време не успяхме да убедим достатъчно нашите съграждани, че България се придвижва напред в икономически план. Трудно е да се разсъждава в макроикономически мащаби, ако не се усещат промени в собствения ти джоб.
Но въпреки всичко, въпреки продължаващия ни стремеж към една по-богата България, към по-многобройна средна класа и значително покачване на доходите, моите сънародници са настроени все по-оптимистично. Те работят без почивка, при това все по-добре.
Би било некоректно от моя страна да не призная, че България все още е изправена пред многобройни предизвикателства, сред които незавършени реформи в съдебната система, в системата на здравеопазването и образованието. Още по-нечестно би било да се похвалим и с пълен успех в борбата срещу злите посттоталитарни демони: корупцията и престъпността. Но също би било нечестно, ако не отбележа факта, че благодарение на усилията и работата на правителството на Симеон Сакскобургготски, както и благодарение на помощта, която получихме от европейските и американските ни партньори, тези демони започнаха да изживяват последните си мигове.
По традиция България е франкофонска държава. За нас винаги е било важно да се ползваме с подкрепата и приятелството на Франция. Българите знаят, че негативният вот на референдума във Франция не е бил насочен срещу самите тях, нито срещу тяхното присъединяване към Европа. Когато имаш проблеми вкъщи, в собствения си дом, може би е нормално да поставиш на заден план интересите и надеждите на чужденеца, който тропа на вратата, за да влезе. Но не се ли получава често така, че именно чужденците са тези, които внасят свежест и динамичност? Франция е велика държава, защото знае как да оцени народите и културите в зависимост от амбициите и усилията им. Най-малко заради това България заслужава вашето доверие.
Авторска статия на министър Милен Велчев във френския в-к “Фигаро
Превод:
focus-news.