Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Спортни
Политически
Общество
| Гагаузов: Тракия излиза по-скъпо, ако се строи след 2 г. | ||||||
| ||||||
Идвате от заседанието на ръководството на БСП, където обсъждате дали да дадете финансова самостоятелност на общините, или по-просто да го кажем - общините сами да определят и събират местните данъци и такси. Съгласи ли се БСП с това, след като при предишната промяна на конституцията БСП не беше съгласна? Както знаете, ние приехме програма, стратегия и програма за децентрализация, включително и за финансовата децентрализация, и в нея е заложено, че до края на настоящата година трябва да направим всички възможно да бъде променена конституцията по отношение на даване правомощия на общините да определят размера конкретни и видовете на местните данъци. Таксите вече това могат да правят, така че това като позиция на БСП е много отдавна заявено. Знаете как се случиха промените, на третата промяна всъщност на конституцията с това, че може би и групата, която беше излъчена, не беше достатъчно в течение на проблемите, свързани с общинското финансиране, и те предпочетоха да направят тези промени, които засягаха нашето членство в Европейския съюз, но в момента се водят разговори за следваща промяна в конституцията и ние държим в тази промяна да бъде отразено и промяната в конституцията, що се отнася до по-голямата финансова самостоятелност на общините. Добре, но в предишните аргументи на БСП, когато имаше резерви към такова решение, има разумни неща. Как ще се гарантира, че няма да се стигне до основното опасение, че ще фалират общини? Само 80 от 264 общини, според анализи на самата БСП, можели да устоят на новите условия. За другите държавата ще трябва да дава финансови помощи. Да, така е, и още дълго време държавата ще дава финансова помощ под формата на изравнителна субсидия и на други субсидии, които са необходими за тези общини, защото те нямат достатъчно възможности да формират на собствената си територия такива приходоизточници, които да им гарантират нормално осъществяване на функциите им и предоставяне на необходимите услуги на населението, което живее на територията на тази община. Така че едното според мен не противоречи на другото. А опасенията за това, че някои от общините биха могли да залитнат в определена посока и да увеличат размера на данъците, които те ще събират, аз мисля, че няма основание за такава тревога, защото, ако погледнем кои са тия общини, които се нуждаят от повече финансови ресурси, те обикновено са тези, които са по-развити, и тези, които са най-малките и с най-малки финансови възможности. По-развитите общини могат за определен период от време да приемат някакъв вид данък местен или пък да увеличат размера на данъка до, разбира се, свършването на определен свой ангажимент. Докато малките общини, които имат нужда от такова финансиране, те обикновено са и с население, което има най-малки доходи. Така че те не биха могли да жертват собственото си население за сметка на непредоставени субсидии от страна на държавата, което би било много глупава политика и аз не мисля, че малките общини ще направят това. Аз имам доверие в общините като цяло и знам, че те ще постъпят достатъчно интелигентно и няма да ползват тая възможност в ущърб на собственото си население. Казвате глупава политика би било, обаче пък толкова глупости сме се нагледали през годините, че. . . как ще се гарантира, че Ямбол и Сливен няма да имат три пъти разлика в данъците? И тия в Ямбол, всички да идат у Сливен, т.е. . . . Не, не е възможно, не е възможно. Или да настъпят други миграции? София да отблъсне с високи данъци хора или пък напротив - други градове да привличат хора с ниски данъци? Вижте, днес стана въпрос и за това, че все пак, давайки такава възможност, парламентът с конкретния закон, който ще приеме след това за данъци, съответни данъци, когато се приема и бюджетът за съответната година, той определя границите, в които могат да се поберат съответните общини, и не само общините, разбира се. Има механизми, по които това нещо може да бъде контролирано. Ще има, ще има граници. Ще кажем - данък върху сградите, примерно, или данъка за сметта, таксата за смет ще се движи от 2 промила до 5 промила. Да, ще има такива граници, но дори и да ги няма, ние говорим за това, че влизаме в Европа, говорим за Европа на регионите, говорим за повече правомощия, което означава и повече отговорности от страна на общините. И тогава, когато искат да определят едно или друго, те трябва съответно да си поемат и отговорностите. Но като цяло, като макрорамка, която трябва да бъде следена, това ще бъде ангажимент на държавата, на Министерство на финансите. И в този смисъл аз винаги давам един пример, който в Дания се ползва. Тогава, когато се определи размерът на разходите, които може да има дадена община, и размерът на субсидията, които държавата отпуска за нея, останалото би трябвало да се осигури в рамките на общината. Ако тя тръгне да увеличава данъците, има механизъм, по който държавата пък намалява субсидията и тя остава ощетена. Т.е. тя ощетява собственото си население и собствените си фирми, които облага. И от тая гледна точка аз считам, че тя няма да го прави, защото ще има много главоболия и по отношение на преизбирането на това ръководство, и по отношение на бизнеса, който ще реагира. Другият риск е обаче пък да свалят много данъците, нали, за да ги обичат всички. . . И това няма да може да се допусне, защото пък размерът на субсидията, която държавата отпуска, тя може да се намалява, но няма да се увеличава безконтролно. Така. Казвате, че ще се определят и видовете данъци от общините, ще се даде и тая свобода? Само от местен характер. Примерно ще може една община, която си няма канализация или отводнителна система за дъждовете, ще може да определи за определен период, докато я направи, правим данък канализация. Би било възможно, макар че примерът може би не е най-точният, защото знаете, че специално за инвестициите от следващата година има оперативни програми, по които общините могат да кандидатстват. И. .. с цел обаче по-бързо усвояване и на повече ресурс те биха могли да вземат решение, че сумата, която им е необходима за съфинансиране в рамките на около 15 процента, да бъде насочена към такива обекти, които са с изключително значение за общината, но това може да стане само чрез съответно допитване до населението, а не кой каквото му реши, там 20 или 25 човека общински съветници решават и въвеждат някакви данъци. Сами разбирате, че това няма да е. . . Сега това. .. чакайте малко, ще запишете, че нов данък само с референдум ще се въвежда. . . Не, това е въпрос, това е дискусионен въпрос и аз не бих могъл да кажа в момента как точно ще става това, но при всички случаи ще има коректив, който да предпазва вземането на решение. Така да преминем всъщност към другата тема. Не случайно ви питам за канализациите, защото от това, което стана ясно след последните наводнения по Черноморието и картината, която горе-долу е ясна в България, излиза, че май повечето общини ще трябва да направят, образно казано, един данък канализации, защото България тъне в собствените си отходни води, без да ги отвежда никъде и твърде малко ги пречиства. Какво решение вие виждате по морето? Хубавото е, че този разговор го водим на български език и че чуждите туристи няма да чуят сега къде се оттичат отходните води на големите български курорти, за да си заминат. Всеки един от големите български курорти има пречиствателни станции. Да, но те нямат капацитета за това, което генерира. Те имат капацитета за това, което са направили, но нямат капацитета да поемат и дъждовните води, и там би трябвало. . . И новите хотели. Да, и новите хотели. Проблемът е в това, че няма достатъчно добре изградена инфраструктура, която да поеме изключително големия инвестиционен интерес и изграждането на с пъти повече легла, т.е. почиващи, на съответната територия. Това се отнася както за канализацията, така и за водоснабдяването, така и за пречиствателните станции. Вие какво решение виждате, господин Гагаузов. Този въпрос се отнася впрочем и за София. Масово строителство според "Софийска вода" е увеличило двойно стичанията в каналите, без да са разширени, да не говорим, че това дето се водят най-скъпи квартали на София, в полите на Витоша, те също нямат канализация, което не виждам защо пък ги считат за толкова скъпи. Никъде по света като нямаш канализация не се водиш за особено престижно място. Модни и скъпи, така е. Проблемът с водоснабдяването и канализацията можем да го илюстрираме с програмата, която беше разработена, и огромната цифра - около 9 милиарда евро, които са необходими на България, за да бъде подновена инфраструктурата в сектора "Водоснабдяване и канализация", да бъдат изградени пречиствателните станции за отпадни води на всички населени места над определен брой и задължително на всички по линия на Черно море, на Дунав, които имат, т.е. имат отражение. . . Девет милиарда евро трябват, за да има канализация България? Девет милиарда евро. И разработвайки тази програма. . . За сравнение - за магистралите ни трябват два милиарда? Около два милиарда и половина. Това е поради факта, че една голяма част от населените места нямат канализация, една доста голяма част от населените места са с амортизирана водоснабдителна система, от която загубите са 50 и над 50 процента от водата, която се подава към тях. Всичко това трябва да бъде направено през следващите десетина години, което означава, че подготвяйки тези програми, за които говорим, примерно програма "Околна среда" ще инвестира около един милиард и 200 именно в съоръжения за пречистване на водите, изграждане на нови водоснабдителни и канализационни системи, но те са крайно недостатъчни, което означава, че трябва да търсим и други възможности успоредно с националното финансиране и публично-частното партньорство. Междувпрочем то си пробива много трудно път от гледна точка на неяснотите и несъответствието между потребностите от такива инвестиции и възможностите на гражданите да ги поемат чрез цените на услугите. Това е основният проблем. Добре, най-просто да ви питам - след като е ясно, че тия пари не могат да бъдат извадени от държавата, нито обществото може да ги плати като данъци, нито някой ще ги даде отвън под формата на проекти, няма ли вариант тези, които искат да строят хотел, той е и в техен интерес, или искат да си построят къща в полите на Витоша, просто това да си го калкулират в цената. Иначе какъв е смисълът да построиш хотел, който ще започне бавно да се свлича, след като отходните води отиват под него в разни септични ями? Това е един от начините и той особено би могъл да бъде приложен в населените места. В случая София пък според мен не би било проблем, защото виждаш на една уличка без настилка, без канализация. . . Някакви палати. . ..построени къщи хубави, най-съвременни, които струват страшно много, а самата улица, за да бъде благоустроена, трябва много, много малко пари. Но те не са. . . Обаче никой лев не дава. . . .във възможностите на общината. То е като във входовете, като с етажната собственост също. Супер апартаменти, вън няма кой . . . Аз бих могъл да дам и един друг фрапиращ пример, какъвто е със "Златни пясъци". Не знам дали знаете, но начинът на приватизацията - в момента няма нито един квадратен метър общинска или държавна собственост на територията на "Златни пясъци", а има претенция от частните собственици върху частната структура "Златни пясъци" държавата да им изгради нова пречиствателна станция. Това, образно казано, ако вие си построите във вашия двор някаква мощност, да дойда аз да ви изградя пречиствателна станция, за което вие сте задължени. По-просто да го кажем с примери от седмицата - да дойдете да сложите в нас едно джакузи и перлена вана. Да, напомняте за джакузитата и перлените вани. Нещо подобно. Стига се дотам, че се предявяват претенции към държавата, а не стига, че тя не може да поеме и това, което й е задължение от финансова гледна точка, но и такива претенции, които нямат основание да се отправят към държавата. Така че ще трябва да се разгледа и нормативната уредба и да се даде възможността за инвестиране в отделни случаи, и да се препоръча, ако не може, и се сметне от депутатите, че не можем да задължим инвеститора частния да прави и обществена инфраструктура, но в противен случай, когато държавата и общината не могат да поемат този ангажимент, това означава, че създаваме условия, които да вредят на всички хора. И по-скоро не би трябвало въобще да се строи, след като няма изградена инфраструктура. Т.е. трябва първо да се направи канализация, водопровод, да се осигури. . . Да, така както се прави по целия свят. Първо се прави проект какво ще представлява това населено място или този курорт, след това се прави инфраструктурата и тогава се започва да се строи. Така ли ще бъде вече? Аз така съм предложил да бъде в новия закон за черноморското крайбрежие - без наличието на инфраструктура да не започва никакво строителство. За планинските, а за речните крайбрежия какво ще кажете? В случая говорим вече на базата на прецедент, който бихме могли да получим с приемането на закон за черноморското крайбрежие, да тръгнем и към общия Закон за устройство на територията, който да бъде променен в тази посока. Т.е. правиш канал - строиш къща. Нямаш канал - няма къща. Ако можем да го перефразираме, правиш си вноската съответно в общината, тя ти изгражда канализацията и ти започваш успоредно с това да строиш. Стигаме до деликатната тема за магистралите, деликатна заради "Тракия". Заглавията са, че проектът поскъпва с 600 хиляди лева заради поредните експертизи. Ако това е проблемът на проекта, много хора биха бръкнали в джоба си да ги извадят, но става дума за принципно. .. договорки, които трябва да бъдат извършени между работната група, която излъчи кабинета, и потенциалните концесионери от гледна точка на много показатели. Най-малко са тези 600 хиляди лева, защото те са един промил от стойността на магистралата, но такива средства ще бъдат необходими от гледна точка на експертиза, и то на международна експертиза. Кой ще прави тази експертиза? Ще обявим съответна процедура, за да наемем. . . Колко време ще трябва? В рамките на този тримесечен. . . ... с колко ще се отдалечи отново магистралата ... . . .на този тримесечен срок, който е даден, трябва да се случи всичко това. Три месеца за конкурса и експертизата или до три месеца ще изберете кой да прави експертизата, а пък после той ще я прави? За три месеца работната група трябва да е приключила преговорния процес и да докладва на Министерски съвет за това какво. . . В края на септември и началото на октомври ще имаме окончателно решение? Да, казвам го процедура, защото и в предния състав е имало ползването на такива юристи, макар и в последните един-два месеца. Ще се опитаме да видим дали е възможно да продължим с тях, или ще търсим други възможности. А що се отнася до преговорите, които ще се водят, във вторник ще свикам работната група, ще уточним по кои параметри и как започваме разговорите. Добре, дайте да ви задам един откровен въпрос. Наистина ли смятате, че можете да свалите цената, след като цените на горивата например, а те са основен компонент при всяко строителство, нараснаха с десетки проценти? С може би и пъти от разговорите, за които говорим. Вижте, аз. . . Значи, в смисъл някакъв реализъм. Вие. . .и не сбърка ли правителството, може би и вие лично, да създадете едни обществени очаквания, че може да се договарят много по-изгодни цени, защото аз гледах и цените в други държави как се строи. Ами, честно казано, нашите въпреки всичко, което се изприказва, не е толкова страшна цена и се вмества в рамките на това, което се строи и другаде в Европа. Ако сте забелязали, аз казах, че ние трябва да направим цените на магистралата съотносими към тези два проекта, които в момента се довършват. Т.е. ние вече имаме опита от изграждането на двата лота - ЛОТ номер 1 и ЛОТ номер 5. Там какви са цените? Тези цени, тези цени се доближават до реалните или би трябвало да са реални, и би трябвало да са реални. И какви са те, е какви са те? Те се движат от порядъка на около 2 милиона евро и малко над него. Като прибавим към тях. . . А договореното е 2,7. Като прибавим към тази сума, аз първо искам да я разшифроваме тази сума. 2,7 е буквално километрите магистрала, разделени на сумата. Но вътре има рехабилитация на 180 километра, която е извън, т.е. в рамките на тази цена и в рамките на тези 2,7 милиона евро. Там има изграждане на толова система, което е също в рамките на тия 2,7 милиона евро, така че. . . Т.е. сега искате да кажете, че тия 2,7 са си близко до една пазарна цена? Да, към настоящия момент те са много близо до една пазарна цена, но аз искам да стане ясно от работата на тази комисия как се е получила тая цена. Ето, изграждаме 108 километра от Стара Загора до Карнобат, изграждаме Околовръстния на София, тъй като е двойна ширина, около 48 километра, изграждаме 36 километра от София до Калотина и формираме една стойност на новото строителство. Към него прибавяме стойността на рехабилитацията на съществуващата пътна инфраструктура, към него прибавяме и разходите, необходими за превеждане на магистралата, т.е. подмяна на еластични огради, друга поддръжка, която е необходима на мостови съоръжения, на вече изградената част. Всичко това формира едни разходи и ние трябва да кажем - да, ето това са разходите. Те се получават като към новоизгражданите обекти прибавяме рехабилитацията, прибавяме стойността на толовата система, прибавим разходите, които са необходими за всички тези неща. Ето от това се получава 2,7. Аз като ви слушам, то пак толкова ще излезе. Ако излезе толкова, значи според мен ние сме успели, защото преди две години цените на горивата бяха съвсем други и ние. . . Т.е. вече ние се борим да запазим цената. . . .сме икономисали разходи. . . Излиза, че ако преди две години си бяхме почнали да си я строим, нямаше. . . Ама ние ако сега не започнем и я започнем след две години. . . Ще е още по-скъпа. Тя ще е още по-скъпа, разбира се. Добре де, а вие казвате, че ще преговаряте сега за нови концесии. Само една от магистралите четох, че не се готви, за да я давате. . . За "Струма" и за "Хемус", да. Да, но за "Струма" и "Хемус" ще преговаряте за нови концесии, нали? Да. Добре, там е логично да се очаква, че който и да е концесионерът, ще търси някакъв вид гаранции за потока коли, които ще минават. Безспорно, безспорно. Защото от гледна точка на една западна компания, нали, от утвърдените демокрации, ами знаят ли, тук ще дойде някакво шантаво правителство, ще вземе да затвори границите, всичко е възможно, нали? България е разглеждана като донякъде рискова страна, дай Боже с Европейския съюз това да се промени. Вече не се разглежда като рискова, но аз искам да обясня, ако е възможно, накратко. . . Значи въпросът е мислите ли, че ще се съгласят сега тия концесионери да не се гарантира поток от коли? Философията на концесията какво значи? Държавата има нужда от изграждането на един обект, било то магистрала, летище, пристанище, няма значение, но няма възможност да го изгради директно, т.е. тя трябва да го възложи на желаещ инвеститор да направи това. Този инвеститор, не защото няма какво друго да прави и идва тук да направи. . . Той ще спечели. . . .той ще осъществи инвестицията, трябва да си върне вложените средства, защото те са му заемни средства, той ги е взел от някоя банка, да ги върне и да спечели. Ако той не спечели, няма защо да идва, той не е благотворителна организация, той е бизнесмен. Т.е. това, което беше много критикувана концесията на "Тракия", че ние сега как, или поне така българите си представяха, на тия гадове чуждите инвеститори сега ще им плащаме, ако не минават толкова коли, колкото сме им обещали, то така ще бъде за всички концесии. Ако се нуждае дадена концесия от плащане, то не е безвъзмездно, нали? Така, както е предвидено, това означава, че да речем първите три или четири години не се достига очакваният трафик от движение, което означава, че и приходите са по-малко, държавата отпуска кредит, искам това да стане ясно, кредит, който след. . . Така е по сегашната. . .. да, след втория, третата или четвъртата година, когато се достига необходимия трафик, концесионерът връща този кредит на държавата. . . Т.е. излиза, че е добре договорено това. Да, концесионерът връща на държавата с лихва, равна на лихвата, която е ползвал той кредита от банката, за да построи магистралата. И това нещо просто трябва да стане ясно на всички, че отдавайки на концесия, това не означава, че държавата само ще печели, защото тя не е в състояние да свърши тази работа и я дава на концесионер. А концесионерът влага. . . Т.е. вие не очаквате и тук да успеете да накарате концесонер. . . То изглежда толкова логично това, което описвате, тогава защо говорихте, и не толкова вие, колкото ваши колеги, как сега ние това ще го предоговорим. То това и е смисъла на концесията. Има една слабост у политиците - повече говорят, отколкото анализират. И след като. . . както в случаят и с мен, попаднах на фактите, считам, че концесията на магистрала "Тракия" по принцип е замислена като структура добре, но не беше осъществена достатъчно прозрачно и във всеки един момент да се каже - да, това струва толкова поради тези, тези и тези причини. И не може държавата да не поеме ангажимент за изграждане на публична държавна собственост, каквато е магистралата, защото, ако се случи нещо непредвидено и тази фирма фалира, която изгражда магистралата, какво ще се случи? Банката, която е осигурила този ресурс, тя трябва да си върне парите, защото нейните вложители, ако това е да речем "Дойче банк", нейните германски вложители, които са милиони, ще искат от нея да им върне парите. И не може България да бъде поставена в ситуация да каже примерно на "Дойче банк" - не, ние няма да ви върнем парите. Естествено, че ще има такъв елемент, в който, ако се случи нещо непредвидено. Е нали няма сега по "Тракия", по тоя договор няма държавни гаранции за банковите. . . има ли по договор? Винаги има държавни гаранции от гледна точка на това, че, ако се случат такива непредвидени събития и фирмата фалира, но вече е изградила магистралата, това значи, че България получава магистрала, за която трябва да си плати. Държавата, както случаят беше в Унгария с магистрала 5 и 6, изгради се по този начин, нямаше достатъчно поток, държавата каза - аз вземам оперирането на магистралата и аз като държава ще връщам парите на банката. И това се случва. И още нещо да изясним. Казвате, че ще преговаряте с концесионера за промени в договора. Ами ако той не се съгласи, аз не мога много да се сетя за правните причини, поради които България ще се откаже от този договор, след като неговата законосъобразност беше потвърдена на всички нива. Това становище, за което се говори на Евростат, е просто едно мнение на една статистическа организация, но то не е достатъчно основание правно за спиране, за прекратяване на договора. В случая е основание за прекратяване, т.е. за недовършване на договора по-точно, защото договорът се подписва под условие, че ние получим от Евростат карт бланш, както се казва, за това, за съответствие на този договор с изискванията на Евростат. Защото има опасност, ако не се спазят изискванията на Евростат, тази инвестиция да не се отчете като частна инвестиция, в случая каквато е, поради факта, че страната. . . А да се счита за държавна собственост. Въпросът е как ще се осчетоводи. Да, да се счита и да бъде завишена сумата с размера на инвестицията като държавни задължения, което не би трябвало да се допусне. Т.е. ние искате да кажете, че държим концесионера в момента с това? Именно. Можем да прекратим договора и тези неща ще трябва да. . . Но не е въпросът за това държавата да изнудва концесионера. Защото аз пак казвам - концесионерът, който и да е той, идвайки да осъществи една концесия, той прави добро и на държавата, и на себе си, и това добро трябва да бъде съчетано в нормални рамки както в интереса на българската държава, така и в интерес на консеционера. Да, т.е. концесионерът ще си кара по португалските магистрали, а пък ние няма да си имаме магистрали, така че. . . Естествено. Да ви питам и за петролопровода Бургас-Александруполис. Не ми е много ясна руската позиция. Във вторник Русия иска да подписва споразумение, което да гарантира проекта, ден по-рано нашите вестници пишат, че руски фирми обаче искали доказателства за икономическа рентабилност. Значи, за един ден те се убедиха в рентабилността и искат да подписват, или? Каква е руската позиция? Вижте, ние вече имаме подписан меморандум тристранен между България, Гърция и Русия. . . Да, на 12 април 2005 г. . . . да, с който принципно заявяваме позицията, че ще сме за изграждането на магистралата, и трите държави, започнахме преговори между руските, българските и гръцките фирми, които са представители на съответните държави, трябва да постигнем споразумение с тях за създаването на международната проектна компания, за условията, при които ще се осъществява инвестицията, за най-общите параметри на тази инвестиция и след това считам, че ще подписваме подобно споразумение, защото о е принципно. А ние вече такова принципно споразумение имаме. Трябва да се разберем какво ще бъде съотношението между участието на отделните страни вътре. Ние искаме да защитим интереса и на наши строителни фирми, които да участват в изграждането, и на наши фирми, които да са съсобственици в този нефтопровод, и за това, че ние искаме да участваме в целия път на петрола - от доставката му до Бургас през транспортирането, универсален терминал, нефтопровода до Бургас-Александруполис. Вие кога го виждате да пътува тоя петрол? Аз имам чувството, че вие сте сигурно четвърти, да не сте и пети министър на регионалното развитие, с когото се водят тия разговори. Мисля, че съм четвъртия от министрите, но аз съм оптимист. Беше заявена готовността най-вече на доставчика на петрола, на руската страна, за това, че произвежда се по-голямо количество, отколкото може да се транспортира през Босфора. Това е шансът на петролопровода. Той може да стане само тогава, когато превозването на този нефт по Бургас-Александруполис топлопровода е по-изгодно, отколкото минаването през Босфора. Е, те не са ли се убедили руснаците, че искат още доказателства за рентабилност. Аз мисля, че в случая фирмите, руските, искат да печелят малко време. Ние имаме време за преговори. Имаме време за осъществяването на проекта. Вижданията, общи, са, че той 2010 година би могъл вече да функционира, което означава обаче, че ние до края на тази година трябва да сме се разбрали трите страни.. . Накрая да ви питам за ромите. Днес стана ясно, че вие ще плащате сметката - Министерството на регионалното развитие и благоустройството . . . Не съвсем. . . . 300 хиляди лева за каравани на ромите от "Баталова воденица", тази местност в София, където имаше толкова разправии. Сега логичният въпрос е защо ще се дават пари за безплатни жилища за тия роми от "Баталова воденица", какво ще кажат другите етноси. Сигурно ще се намерят и много българи, арменци, евреи, които ще кажат - и на нас ни купете. Дайте и за нас 300 хиляди. Тези средства ние ще ги отпуснем на софийска община, за да може да осигури преместването на ромите от едно място на друго, но то е временно нещо. Тоест въпросът е сложен дотолкова, доколкото този процес на мигриране към столицата и към големите градове трябва по някакъв начин да се преустанови. Тези хора, за които става дума, най-вероятно имат някъде по страната и други имоти, и къщи. Имоти, да. Този процес не може да бъде хаотичен. Ако дойдат на вашата нива и се разположат 10 семейства и решат, че трябва да си построят там, може ли да се допусне? Е, не съм сигурен, че ще им купя каравана, в която да си живеят. В никакъв случай няма да им купите каравана. Да, ами що вие купувате с нашите общи пари? Това е много логичният въпрос. Ние купуваме на общината, а не на тези конкретно хора, защото тя сега ще . . . не можеш да ги събориш и да ги оставиш на пътя, ако не си изяснил наистина те имат ли собственост или нямат. Ако имат - добре, ще се върнат там, откъдето са дошли. Ако нямат? Колко са, колко са тия роми? Няма ли ресурс българската държава да седне да го изясни. Случаят с "Баталова воденица" е може би една стотна или една хилядна от проблема. Хубаво. Ама ние за тях сега даваме тия 300 хиляди. Вместо за това да се дават, не може ли да се изясни тоя въпрос, за който вие говорите, кой къде е, за тия два-три месеца, докато ... Всяка една община трябва да си го изясни тоя въпрос,защото . . . И да си се пратят по родните места. . . . проблемът е много по-сложен. Дори с тези, които са стационарно разположени в отделните населени места. Какъв е проблемът? Проблемът е, че те на един нормален парцел има по три, четири и пет къщи. Коя от тях да бъде узаконена и къде да се сложат другите? Защото техните квартали трябва да придобият нормален вид, нормален вид. А те сега са като лястовичи гнезда. Те не отговарят на никакви изисквания, за да бъдат узаконени. И за да стане това, трябва да се направят съответните регулационни планове, да се осигурят допълнителни терени и, разбира се, форма на финансиране и на кредитиране. Защото тези хора трябва да разберат, че държавата може да помогне, но те ще трябва да го плащат това, което държавата влага… Как гледате на връщане на софийското жителство? Според мен това са доста архаични неща. Винаги обаче е възможно да има някакъв регулативен елемент и това трябва да го прецени и реши съответната община, не говоря само за софийска. Такова стълпотворение се очертава и около Бургас, около Варна. В тоя смисъл трябва да има и някакъв процес на регулиране, защото ако всеки дойде там, където . . . Под регулиране какво имате предвид? Малко по-строга регистрация? Имам предвид начинът за установяване постоянно на това място. То няма ли регистрации в момента? Регистрацията е задължителна тогава, когато се установите в едно населено място, вие трябва да отидете и да се регистрирате по съответния начин. Аз знам, че за чужденците. .. като, на гости да ти дойде чужденец, имаше някакви сравнително кратки срокове, в които, ако той престоява по-дълго време, ще трябва да се регистрира. Да, да. Това във всички страни е така. В цял свят, в цяла Европа е така. Във всички страни е така. А това тука не работи ли? Това специално за чужденците работи. А, добре, а за нашите съграждани. Въпросът е за българските граждани, които отиват в друго населено място. Те трябва също да се регистрират и да кажат - добър ден, аз съм дошъл да живея във вашето населено място, моля, регистрирайте ме. Е, хубаво, който не се регистрира? И когато отидеш да се регистрираш, ще те попитат - а на кой адрес сте се установили? И тогава,когато ти сам си се формирал, тогава . . . Местност "Баталова воденица". . . . сам си си формирал някакъв адрес, тогава вече няма как и да се регистрираш. Хубаво, а санкции няма ли? Трябва да има санкции, трябва да има санкции. И санкцията е тази,която се предприема. Само че, първо, не трябва да се допуска такова огромно стълпотворение и след това да се ... да ги махаме. Те не ходят изобщо да се регистрират, господин министър. Знам, че не ходят. Въпросът е много сложен. А в Сливен нямахте ли тоя проблем. .. Навсякъде ги има тия проблеми. . . . кмет като бяхте? Навсякъде ги има тия проблеми. С регистрацията как се оправяхте? Регистрацията винаги е била най-уязвимото място. Никой просто не идва да се регистрира. И когато отидеш и кажеш - ти тук нямаш право да бъдеш, всички права са му нарушени по всякакви линии, като почнеш от ООН до папата или пък до владиката. На всеки един могат да се жалват. Връщате се сега на заседанието на ръководството на БСП, нали? Надявам се, че не е приключило още. Вие, както казахте, БСП сте се разбрали вече. Давате свобода на общините. Няма какво да обсъждате. Да, така е. Общините имат нужда и от свобода, и от повече отговорност, която да поемат, защото хората са най-близо до тях, те най-добре знаят какви са им проблемите и най-бързо могат да реагират за тяхното решаване. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Аналитични новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Иво Сиромахов: За майкини най-важна е овчата баклава
17:19 / 24.12.2024
Известен пловдивски адвокат: Ще го търсим Веселин Маринов
08:17 / 25.12.2024
Започва се, ще има усложнения
12:44 / 24.12.2024
Един от най-големите български музиканти днес става на 72 години
10:29 / 24.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
