Шега? Не, каква шега? Не може да си прокламирал, че "цялата държавна власт произтича от народа", не може тази власт да "се осъществява от него непосредствено", не може да се удряш в гърдите, че по конституция си представител на целия народ, и в същото време да крещиш, че простите, глупави и подкупни плебеи не бива да се изказват, щото може да сгрешат и да объркат свещения ред.
Немея пред аргументите на ДПС, БСП и онова недоразумение "Атака" срещу предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждането на национален референдум с три въпроса - за мажоритарен вот, за задължително гласуване и за електронно гласуване.
Всеки е виждал тонове политическа наглост, но това е нещо различно. Тази националсоциалистическа наглост на БСП и "Атака", примесена с либерално-ориенталските псевдоинтелектуални бъртвежи на Лютви Местан, директно къса обществения договор. Ние, простосмъртните неполитици, минаваме от трудови на временни правоотношения с Тях, ставаме случайни изпълнители, които за целите на предприятието Власт можем да бъдем сменени без предизвестие. Онзи ден се питах как е възможно сред социалистите да има депутат от ЕНП!? Днес се питам това, което се питах и на 14 юни м.г. - защо не си тръгват с мир тези хора?
Не съм фен на мажоритарния вот, но едва ли ще гласувам с "Не". Със сигурност ще отхвърля задължителното гласуване и със сигурност ще подкрепя електронния вот. Експресната ми анкета сред десетина дремещи пред телевизора нежурналисти установи, че трудно може да се прогнозира крайното решение на народа при едно такова допитване. На директно зададен въпрос последва детайлен анализ на "актуални" въпроси от рода на: "Кво прави първата дама?", "Бойко бръкна ли му в окото тогава или не?" и "Има ли офшорки този човек?", минахме през "Сидеров пие ли?" и "Барека с кои е?". Накрая всички се кахъряха: "Как го прецакаха онзи Бисеров" и доразводниха темата с: "Първанката ще му дръпне ли гласове на онзи комсомолец..."
Разбира се, всичко това няма значение. Няма абсолютно никакво значение кой номинира Плевнелиев. Няма никакво значение той добър президент ли е или лош. Дори няма значение дали неговото предложение за референдум обслужва интересите на ГЕРБ. Още по-малко значение има що сега ще го правим този референдум, а не друг път. Единствено важното е, че мижавата пряка демокрация в България, която досега се пробужда само за да обслужи нечий политически проект, трябва да бъде подкрепена, защото обратното е още повече власт в ръцете на онези организирани групи, които, прикрити от медии, преразпределят на воля обществените блага.
И за да бранят делегираните си права, те лъжат. Мая Манолова лъже, че "с дело № 4 Конституционният съд е обявил електронното гласуване за противоконституционно". С решение № 4 от 4 май 2011 по конституционно дело № 4 КС не прави това. Там КС се съмнява, че има достатъчно гаранции за съхранение на данните, страхува се от семеен вот и др. подобни. Но там КС казва в пряк текст: "Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна".
Манолова трябва да е наясно, че след монтанската правна школа не е задължително да идва кюстендилската. Щото и в Бобов дол искането за промяна в конституцията не го наричат "противоконституционно".
Не знам Мая ли го заблуждава, но и Станишев здраво лъже, че референдум, на който да бъде поставен въпросът за задължително гласуване, е противоконституционен. Не е.
Един въпрос не може да е противоконституционен. Един въпрос може да е недопустим по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Но конкретно този въпрос дори не е и такъв. Недопустимите въпроси са изброени в чл. 9 на закона. Този е допустим. И след като хората решат, че искат мажоритарни избори, НС трябва да си свърши работа и да промени конституцията. Толкова.
И Станишев, и Манолова лъжат, че с референдума някой иска да попречи на прекрасното им изборно законодателство. Едното няма нищо общо с другото. Тоя Изборен кодекс го мъдрят вече осми месец и е крайно време да го родят най-после, въпреки че дори и на специалистите им е трудно да видят някакви съществени промени в него.
"Президентът, който беше "против" референдума за "Белене", сега изведнъж стана "за" референдум", викаше вчера Станишев. Така е, прав е. Прави са и всички, които напомнят, че Плевнелиев общо взето проспа дебата за промените в изборното законодателство. Само не мога да разбера защо Станишев, който мъкнеше кутии с подписки и сам агитираше по улиците за участие в онзи ядрен референдум, сега е "против". Чувам доводите му - някои от тях са разбираеми, логични. Но това само подчертава още веднъж, че поставените въпроси са спорни и обществото наистина трябва да се произнесе. Доводите на Станишев срещу електронното гласуване например не могат да са доводи срещу референдума. Ненавистта на Сидеров срещу Плевнелиев не може да бъде глас срещу пряката демокрация. Дори страхът от "лош" резултат не може да бъде довод. Тази държава е такава, каквато я направим. Досега нямаме много успехи. И бъдещите ни грешни решения едва ли могат да объркат повече перспективата.
Източник: в. Сега