Глобалното затопляне

Интервю с професора от Британската Антарктическа Служба, Крис Рейпли, изготвил доклад за глобалното затопляне и топенето на полярните шапки.

Христо Митов: Разкажете накратко за какво става дума във вашия доклад?

Крис Рейпли: Беше организирана конференция от министър-председателя на Великобритания, Тони Блеър, на която трябваше да се изведат последните данни, които имаме за промяната на климата. Моят доклад се отнасяше за ролята на Антарктическите полярни шапки в промяната на глобалния климат и покачването на нивото на световния океан.

Докладът ми беше подтикнат от твърдения на специалисти, които смятаха през 2001, че Полярните шапки няма да се топят бързо и че те не допринасят за големите промени в климата. Тези специалисти смятаха и че западната полярна шапка ще остане стабилна до 2100 година. Ние открихме обаче, че големият спящ гигант се пробужда. Всички данни, изпращани ни от сателити показват, че ледът става нестабилен, а това е учудващо, защото там той би трябвало да е здраво закрепен за скалите.

Христо Митов: На това ли се основава главно вашият доклад – на сателитни снимки?

Крис Рейпли: Да, най-главно сателитни и самолетни снимки, дори и наземни снимки. Изследваме внимателно територията сна северния полюс, близо до най-северните части на Северна Америка. Това, което наблюдаваме там е много голямо затопляне – няколко пъти повече от затоплянето на цялото земно кълбо. Там температурите за последните години са се повишили с 2,6 градуса. Наблюдаваме и серии от разрушаване на ледените шапки. Ледът се отделя от континента и плува свободно в океана. Трето следствие на прогресивното затопляне е отделянето на 87 процента от глетчерите.

Христо Митов: Какво време да очакваме след 5 години – периодът е малък, но както виждаме има разлика от това какво е времето сега и през 2001 година?

Крис Рейпли: Системите на действие за сформиране на климата са сложни. През 2001 хората бяха убедени, че няма да се наблюдават драматични промени в климата. Е, видяхме ужасяващи промени. По-тревожен е въпросът, дали това са временни или това е началото на дългосрочна промяна на глобалния климат. Трябва да правим по-прецизни измервания, за да може прогнозите ни да са верни. Процесите на затопляне в областта на полюсите ще продължават. Надявам се да разберем как по-топлият въздух се придвижва на юг. Защото той е причината за прогресивното отцепване на огромни късове лед, а когато те се отцепят – вече е късно, нивото на водата се е покачило.

Ледът, който се намира на континента сам по себе си е способен да покачи нивото на световния океан с повече от 30 сантиметра. По-интересно е какво ще се случи в зоната на западна Антарктика, защото там температурите са много под нулата, но температурата на водата бавно се покачва, което всъщност предизвиква откъсването на леда от скалата. Изследванията ни с радио радар доказаха, че нивото на световния океан може да се повиши с повече от вятър и половина, ако целият лед се откъсне от континента.

Въпросът за милиарди в случая е – след колко време ще се случи това. Ако е след 1000 години, нямаме причина за претеснение, но ако опасността ни грози след 100 години – вече е късно. Не вярвам да се случи след по-малко от век. Важно е да не се покачва налягането на водата, която циркулира и избутва леда на 2 метра под морското равнище. Това е големият въпрос без отговор.

Христо Митов: Тези промени от изтъняването на озоновия слой ли се получават или от нещо друго?

Крис Рейпли: Не, озоновата дупка е просто химично явление в атмосферата и няма нищо общо с глобалното затопляне. Всичко се състои в това, че когато станат достатъчно големи и дебели, някои айсберги се прикрепят към малки острови в океана и така бавно се е образувала полярната шапка. Ако океанът се затопли, ще се наблюдава феномен, който не сме виждали досега. Водното налягане ще се увеличи и ще избута ледените късове, прикрепени към земята.

Христо Митов: Имате ли данни за водене на метеорологична война между държавите с помощта на нов вид оръжия?

Крис Рейпли: А! Никога не съм чувал за подобно нещо и нямам никакви доказателства.

Христо Митов: Къде ще е най-сигурното място на света след 100 години?

Крис Рейпли: Това е добър въпрос, но отговорът е – не знам. Защото от климатичните промени ще има както победители, така и загубили. Някои места ще изчезнат от картата на земята. Най-застрашени са крайбрежните райони, защото те ще изчезнат първи.

Интервюто е на Дарик радио.