© Plovdiv24.bg | | Най-големият български стадион тъне в разруха. | Футболните клубове скоро ще получат контрол над стадионите, на които играят, и това вероятно е допълнителна причина за интереса на собствениците им. На тези съоръжения може да се гледа и като на недвижими имоти със стратегическа локация. Интересът на държавата обаче е те да се използват за спортни цели, а не скоропостижно да бъдат превърнати офисни и търговски площи. Инвеститорите от своя страна се нуждаят от гаранции, че ще могат да си върнат парите, които ще вложат за обновяване. Балансът в този конфликт би трябвало да бъде намерен чрез промените на Закона за спорта, който влезе в сила преди седмица.По всичко личи, че скоро футболни босове ще са принудени да извадят сериозни средства за ремонт на стадионите, ако искат да ги използват и на тях да се играят официални мачове. В противен случай няма да получат лиценз за ползването им.
Част от промените в Закона за спорта разрешиха на клубовете да вземат спортните бази. Това може да става по няколко начина в зависимост от статута на имотите. Онези от тях, които са публична държавна или общинска собственост, ще се дават под наем до 10 години. Ако са частна държавна или общинска собственост, те може да се отдават с право за ползване до 20 години и опция за още 10 при добросъвестно изпълнение на поетите ангажименти. Третата възможност е концесия с продължителност до 30 години.
"Така клубовете вече могат да се настанят дългосрочно в базите, а инвеститорите - да получат гаранция за парите си, при условие че се запази предназначението на обектите и се осигурят условия за развитие на детско-юношески спорт", коментира пред "Капитал" бившият министър на спорта Васил Иванов-Лучано, който сега е председател на парламентарната комисия за младежта и спорта. Според него законът урежда проблема на футболните и спортните клубове с базата и това ще даде възможност на инвеститорите спокойно да обновят стадионите, за да получат лиценз.
Само допреди месеци доскорошният президент на ЦСКА Александър Томов "извиваше ръцете" на председателя на ДАМС Весела Лечева с искане да му бъде даден безвъзмездно стадион "Българска армия" и двете тренировъчни бази - на Четвърти километър и Панчарево. "Томов не показа реален ангажимент освен едни макетчета, уж проекти, като в същото време не си плащаше елементарните задължения към ДАМС", споделя служител във ведомството на Весела Лечева, пожелал да остане неназован.
ЦСКА беше един от многото футболни клубове, които искаха
Да ползват стадионите без пари
Футболен клуб "Левски" от своя страна пък поиска от ДАМС стадион "Раковски", като обяви, че ще го превърне в модерно съоръжение с подземен паркинг за около 7000 автомобила. Песимисти обаче поставиха под съмнение искреността на намеренията. Те припомниха историята с унгарските инвеститори, които предлагаха да строят бизнес център на същото място.
"Това вече е история. Тази година трябва да се стъпи здраво и да се направят сериозни ремонти на стадионите", коментира бившият футболен ръководител Иван Вуцов. Преди това обаче всички трябва да уредят формата на ползване на обекта. Близо 90% от стадионите са общинска собственост, а останалата част се стопанисват от държавата.
"Концесията е най-елегантната форма за управление - 30 години, може и 50, всеки да си прави сметката", коментира за "Капитал" кметът на Сливен и бивш играч в националния отбор Йордан Лечков. Той е собственик и президент на местния футболен клуб и участва в комисията за лицензиране на стадионите. "Преди четири години взех на концесия стадион "Хаджи Димитър" в Сливен и препоръчвам тази форма на всеки, който прави футбол и спорт. Иначе за мен абсолютно всички други практики са спекулации. Разбирам желанието на някой клубове да получат почти безвъзмездно базите и да правят на най-хубавите места в градовете различни обекти като молове, а може би и жилищни сгради, но все пак това е спортен обект", допълва Лечков.
Кметът на Сливен смята също така, че всички стадиони в България работят на компромисни начала в името на спорта и футбола. "Даже националният стадион "Васил Левски" е лицензиран от УЕФА с много забележки. От 2010 г. всички съоръжения, които ще бъдат използвани за футболни срещи, трябва да са 80% покрити. Клубовете много добре знаят какво трябва да изпълняват. Даваме възможност на всеки да се поправи. Искам равнопоставеност на всички клубове. Аз също съм президент на клуб и изпълнявам изискванията на УЕФА, а другите - не. Така излиза, че аз давам пари да оправям стадиона, а други спестяват средства, с които реално могат да направят покупки на по-класни играчи", допълва той.
Пловдив също има проблеми с поддръжката на стадионите. Градската управа на няколко пъти подготвя концесия за четирите съоръжения - "Локомотив", "Христо Ботев", "Марица" и "Пловдив". Кандидати или нямаше, или се отказваха, защото не успяваха да се договорят с общината за размера на онези съпътстващи терени, които те желаят да превърнат в търговски площи. Наскоро зам.-кметът на града Георги Шопов охлади амбициите на президента на "Локомотив" (Пд) Галя Топалова като евентуален бъдещ концесионер на стадион "Локомотив". В изискванията на общината са описани доста сериозни ангажименти, които могат да разколебаят много инвеститори: изграждане на изцяло нов футболен стадион, довършване строителството на хотела, построяване на нови зали за лека атлетика и волейбол, четири корта, едно футболно игрище с изкуствена трева и т.н. Има изискване и за паркинг и търговски обекти, но съответстващи на характера на спортното съоръжение.
За българските условия
Инвестициите за реконструкция и модернизация
на съществуващ вече стадион с капацитет от 25 000 места по груби оценки се движат около 30 млн. лв. Толкова ще излезе ремонтът на обекта в Сливен заедно с новата писта, трибуни, седалки, козирки, осветление, съблекални и други подобрения.
Собствеността върху спортните съоръжения обаче изобщо не е гаранция, че реновирането им наистина ще се случи. Има един футболен клуб, на който изобщо не му личи, че е наистина притежава стадиона си. Президентът на ПФК "Славия" Венцеслав Стефанов не пропуска повод да размаха нотариален акт за игрището в столичния квартал "Овча купел". Въпреки това съоръжението е претърпяло само няколко козметични ремонта, а по-голямата част от трибуните нямат седящи места, което може да се окаже пречка при взимането на лиценз.
Въпреки усилията за привеждането на стадионите в европейски вид професионалният футбол като цяло е изправен пред сериозен проблем. Повече от половината терени, където се играят мачове от А група, може да останат без лиценз за новото първенство, защото не покриват критериите на УЕФА. Оказва се, че стадионите в България, които стават за провеждане на официални футболни срещи, изобщо не са толкова много. Вицепрезидентът на БФС Стефан Орманджиев, който участва в комисията за лицензиране на спортните съоръжения, заяви наскоро, че заради този проблем дори може да се стигне до забрани за провеждане на срещи от А група. Според него в момента в страната има два стадиона на клубове, които са лицензирани от УЕФА. Това са "Георги Аспарухов" и градският стадион в Ловеч. Участници в евротурнирите обаче са и "Локомотив" (Сф) и "Черно море". Орманджиев заяви, че независимо от добрите отношения с клубовете и техните президенти няма начин отборите им да бъдат допуснати да играят мачове на терени, които са непригодни за тази цел.
С една дума, край на компромисите.
Източник: в.Капитал |