Карлово, щата Сан Марино

Мечтата на всеки малък народ е държавата му да се прочуе и да има влияние тук-таме. Населението на Сан Марино почти бе постигнало това по отношение на България. Минирепубликата, заключена отвсякъде от Италия, може да си няма посолство у нас, но от 2001 г. можеше да се гордее с международен университет към Световната академия на науките-Сан Марино. С това гръмко интернационално заглавие бе именуван един български вуз, който отвори врати първо в Карлово, а после и в други градове. Самата академия е регистрирана в Сан Марино и е пръснала клонове по целия континент, та даже и извън него - в Мексико и Южна Корея. Нещата обещаваха да са дори още по- глобални, тъй като висшето учебно заведение прие за основен свой език на преподаване позабравения след краха на комунизма есперанто. Негови възпитаници бяха българи, албанци и поляци, с което положението във вуза стана преобладаващо международно. А бъдещите дипломанти бяха подготвяни така, че ако есперанто вземе, че стане официален език на една федерална супердържава Европа, веднага да я оглавят. На финала на тази обещаваща история обаче се явява един лош български чичко Даниел Вълчев, който в началото на тази година обяви, че университетът е незаконен, поиска от прокуратурата да го закрие и с това набързо сложи край на бляновете на хиляди санмаринци, есперантисти, федералисти и прочие международници.

Екзотичният вуз е основан от сдружение, регистрирано в Пловдив, което обаче няма акредитация. Въпреки че и парламентът никога не е гласувал създаването на училището, то си функционираше години наред. Седалището му е само на сто метра от паметника на Левски в Карлово. Представлява една стара и доскоро изоставена къща на два етажа, ползвана под наем, която несведущият би взел по-скоро за градска читалня И съвсем оправдано, тъй като една от стаите на втория етаж действително е превърната в читалня на вестници, често посещавана от местните старци.

След освобождението сградата била дарена за училище. При комунизма е обитавана от деца в неравностойно положение, а в първите години на демокрацията е приютявала основно наркомани и бездомници. Новият университет я получава от общината на Карлово, която заедно с местната общественост много се гордеят градчето им освен историческо, да е вече и академично. Вузът хвърля над 70 000 лева в съборетината, за да я постегне, но тя и сега си е стара и немощна. В Бургас университетът е в съдружие с местния наследник на ВХТИ - Бургаския държавен университет, и ползва неговата база и лектори. Тази странна координация между законен и незаконен вуз също е действала успешно години наред.

Не по-малко екзотичен от училището е и неговият ректор Божидар Леонов, който като същи апостол постоянно кръстосва страната и света, за да агитира за идеите си. А те са най-разнообразни. Още със здрависването Леонов представя дълъг биографичен списък, за да е ясно, че не е случаен човек. Той е ръководител на направление "международно патентно право" към споменатата вече санмаринска академия. Но в същото време се явява и основоположник и президент на Асоциацията на учени и специалисти за сътрудничество със същата. Президент е на есперантската организация с навяващото съветски асоциации име ЕСПЕРИНФОРМ, член на Българския есперантски съюз, основоположник на Празника на розата и на нумизматичното дружество в Карлово, основател на ЦЕНТИПИОН-Карлово, каквото и да означава това, също и на Световния център за екологична просвета, един от шефовете на Световната туристическа есперантска лига...
Освен запален есперантист Леонов е и върл православен християнин с мнение по всички актуални въпроси. Три мандата е бил делегат на Църковния народен събор на БПЦ. А наскоро в специална декларация ректорът заклейми всички, свързани по някакъв начин с книгата и филма "Шифърът на Леонардо", понеже са преиначили историята на Христос. За разлика от останалите клеймители на творбата обаче Леонов поне твърди, че я е чел. Сам жертва на прокуратурата, Леонов поиска от нея да спре филма. Докато за вуза му спирането тече с пълна пара, при филма нещата не се получиха.

Всъщност топлата връзка между религиозната и научната дейност на ректора се явява тъкмо есперанто, на който език Леонов си общува с друг известен наш есперантист - патриарх Максим. Това е езикът, който за малко да ни вкара и в Европа. Леонов разказва, че преди няколко години е бил част от делегация есперантисти, която се срещнала с тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди. Италианецът имал идея да прокара есперанто за официален език на Европа, при положение че континентът се превърне в единна държава - поне така твърди Леонов. Това значи, че ако Проди все още беше лидер на ЕС, министър Вълчев със сигурност щеше да внимава кой университет да закрива. Да, обаче Проди вече е загърбил европейската политика и сега се занимава основно с вътрешноиталиански проблеми. Вероятно и поради което слънчевите дни за вуза на Сан Марино са в миналото.
В момента висшето училище няма нито един щатен служител. "Всички работим на обществени начала и на минимален хонорар", обяснява ректорът. Под всички се разбира цялото семейство на Леонов и негови приятели. Самият той, освен че управлява вуза, чете лекции по основи на правото, екологичен и религиозен туризъм. Синът му Димилян пък е президент на Световния младежки есперантски съюз и също водеща фигура в училището. Има още административен директор и технически ръководител, с което ръководството на вуза към академията на Сан Марино приключва. То и няма място за повече ръководен персонал, понеже сегашната сграда на вуза има едва 7-8 стаи.

От някогашните близо 200 студенти в Карлово и в клона в Бургас са останали едва 30, но и за тях никак не е сигурно, че ще учат през новата учебна година. Ректорът Леонов декларира, че спазва законите и сам е стопирал дейността на вуза, докато не го узакони. Обяснили му, че това може да стане, когато училището се сдобие със собствена сграда. За целта сдружението на Леонов е закупило терен в центъра на Карлово, където ще строи. Поръчан е и архитектурен план за 30 000 лева.

Въпреки неколкогодишната си дейност, екзотичният вуз досега не е дипломирал нито един студент към академията на Сан Марино. Причината според ректора е, че програмните изисквания за защита на дипломна работа и успешно взети изпити били толкова трудни, че не всеки можел да издържи. Дори синът му Димилян също се провалил на няколко изпита. Досега са завършили само 14 студенти, които обаче са се сдобили единствено с карловска диплома, но не и със санмаринска. Леонов обяснява гордо, че именно санмаринската диплома е най-важната, защото е призната по цял свят. Според прокуратурата дали карловска или санмаринска, дипломата на този университет засега може да се ползва само за украса в рамка. Информацията е на вестник "Сега".