Легитимна ли е порно индустрията в България?

Порно индустрията в България принципно е напълно нелегитимна. Това определят няколко нормативни документа: Наказателният кодекс, Законът за радиото и телевизията, Законът за закрила и развитие на културата и няколко решения на МС, но като цяло тази област не е уредена подробно. В българското законодателство всъщност няма установени общи забрани или изисквания за работа и търговия с порнографски и дори еротични материали.
Чл. 175 от Наказателния кодекс гласи: "Който склонява лице от женски пол към проституция или свежда към блудство или към съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до 5 години. Който открие или поддържа места за разврат от какъвто и да е вид, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и с глоба до 2000 лв". В този смисъл са и Решение №897 от 18.10.1957 г. по н. д. №3225/57 г. на III н. о.; Решение №1285 от 14. 12.1964 г. по н. д. №1173/64 г. на I н. О. Тази разпоредба е свързана със обособяването на специални домове, в които се предоставят определени еротични услуги включително сексуални, срещу заплащане. Това не се отнася до вариететните и еротичните спектакли, което следва от разпоредбите на данъчните закони в тази насока Законът за данък върху добавената стойност чл. 52. (2), която гласи: "Продажба на билети по смисъла на този закон е продажбата на входни билети за: 1. циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли...", т.е. продажбата на билети за тези спектакли не е "облагаема доставка".
Във връзка с рекламата на такива продукти, чл. 76. , ал. 1 от Закона за радиото и телевизията казва: "не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми".
Законът за закрила и развитие на културата съдържа разпоредби, според които обществено-експертните съвети могат да изразяват мнения в случаи, когато определени произведения на изкуството и културата накърняват добрите нрави и морал, открито проповядват насилие, порнография, расова, религиозна и национална нетърпимост или застрашават развитието на подрастващите. Това естествено ще доведе след себе си липсата на възможност за финансова подкрепа по този закон.
Но на първо място по обществено значение е защитата на правата на детето в тази област: разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 34, буква "с" от Конвенцията за правата на детето изрично забраняват експлоатацията на малолетни и непълнолетни в тази насока и изрично установява правото им на закрила. Нарушението в определени случаи може да бъде квалифицирано като престъпление.
Следователно, при деклариране на съобразяване с горните нормативни документи, порно индустрията би могла да бъде и легитимна.