©

Тя се зароди още преди няколко години, когато на някого му хрумна, че цветът на ко­жата му е достатъчно основание да се мисли за повече от Дайо Джайеоба и да го удари по главата, да го наплюе и да поиска да го направи на сапун. Интересна идея, но към претворя­ването й в действител­ност се пристъпва само когато въпросният е в група. Не когато е сам. Не беше ли българинът Александър Тасев пре­зидент, когато Локо бе с последно предупрежде­ние за изваждане от про­фесионалния футбол, когато шепа от имащите се за най-истински при­върженици, сега мани­фестиращи срещу Ле­вент, влязоха без причина на терена в Раднево и шамаросаха рефера Анатоли Дончев. Само тихата дипломация на Атанас Узунов тогава спаси отбора от В група. Тогава нямаше и помен от Левент, но пак имаше омраза. Сега на дневен ред е турският кандидат-купувач, който впрочем все още не се е отметнал от отказа си да купи клуба.

Всеки има право на своите виждния, на своите идеи и на това, да ги демонстрира. Неоспоримо право е това и на момчетата, които се обявяват срещу Левент като шеф на любимия им клуб. Те подкрепят безкористно Локомотив навсякъде, дори в най-трудните моменти, и имат право да кажат какво искат и какво не. Нямат обаче право да си присвояват черно-бялата идея. Нямат право и да отнемат любовта от другите, които са кръв­но свързани с Локомо­тив от поколения, като си мислят, че светът за­почва с тях. Най-малко­то защото колелото на живота се върти и утре те могат да се окажат в ролята на беззащитния старец, на когото озве­рял ултрас искаше да вземе камерата. Много повече, защото скоро на Лаута е на път да се превърне в реалност библейското пророчест­во: "Всички съгреших­ме и вкупом непотребни станахме."

Черно-бялата идея не е на отделна група хора, тя обединява хо­ра. Обединява ги около гениалния Христо Бо­нев, непримиримия Гочо Василев, магьосника Ружди Керимов, непов­торимия Христо Колев (Бащата), който през седмицата си беше до­шъл от Гърция, но не посмя да отиде на Лау­та. Защото там беше омразата. Идеята е и около неповторимите привърженици, незави­симо от раса, пол и занятие. Защото горе вдясно на стадион "Де­вети септември" и на Лаута мирно съжителс­тваха един от най-вели­ки художници на света за XX век Георги Божи­лов (Слона), бачкьортг от КЦМ, професорът в университета и хора от малцинствата. Тях ги обединяваше магията на Зума и останалите.

Жалко и много тъжно е, че магията и идеята се изродиха в омраза. Дано не е непоправимо!

Анализът е на вестник "Марица".