© Plovdiv24.bg

Поне десет подобни водни съоръжения вече присъстват на картата на българските аквапаркове. Част от тях дори се опитват да пренесат морската атмосфера във вътрешността на страната (виж втория текст). Инвестициите в този бизнес са многомилионни, а възвращаемостта е сравнително бавна. По думите на собствениците им обаче всяка година броят на посетителите нараства средно с около 15%. Повечето от инвеститорите вече имат планове за разширяване на атракционите и дори за изграждане на хотелска част към тях.

До плажа или в града

"Преди да решим дали да инвестираме в аквапарк, наблюдавахме каква е посещаемостта на стария плаж, върху който след това изградихме съоръжението. Освен това ни привлече и фактът, че водата тук е минерална", разказва Пламен Димитров, собственик на подобно съоръжение в с. Овощник край Казанлък. Преди две години той навлиза в бизнеса с водни забавления и инвестира около 7 млн. лв. в изграждането на обекта.

"Първоначално вложената в аквапарка сума ще се възвърне след 8 до 10 години. Това не е бизнес, от който могат да се правят бързи печалби. Затова и предприемачът трябва да има тази нагласа", твърди Димитров. Той обаче е оптимист, че подобна услуга ще се търси все повече в бъдеще. Разчита на посещения от целия регион. Нерядко в комплекса се отбиват и туристи от София или Русе. Подобно на неговия работят още няколко парка във вътрешността на страната. И докато тяхната ниша са основно българските индивидуални туристи, то водните комплекси по Черноморието разчитат най-вече на организирани групи, които идват по договор с туроператори.

"Посещение на атракциона е включено в туристическите пакети на много от чужденците, отседнали по Черноморието. Но ако допреди две години ние търсехме туроператорите, сега те се обръщат към нас", обяснява Нина Кирова, управител на "Акваполис" в курорта Слънчев бряг. Основният приход, на който залагат собствениците на подобни увеселителни паркове, е входна такса, но повечето от тях печелят и от заведенията за хранене и баровете. Бизнесът им е сезонен и реално продължава около четири месеца в годината.

"Капацитетът на аквапарка е до 3000 души. Реално обаче на максимален оборот работим само около 10 дни през лятото", казва Иван Вишев, управител на "Аква парадайз" край Равда. Според Никола Папазов, изпълнителен директор на комплекс "Акваленд" в Пловдив, за да бъде печеливша инвестицията в подобен комплекс, трябва да се гарантират посещения от около 200 хил. души годишно. Различното при бизнес модела на "Акваленд" е, че още на етап идеен проект към водното съоръжение се изграждат хотел, боулинг зала, фитнес, казино. Така пловдивският атракцион се опитва да се измъкне от капана на сезонността и да си осигури целогодишна посещаемост.

Слънчеви печалби

"Ние сме много зависими от метеорологичните условия и дори едно дъждовно лято може да ни обърка сметките. А управлението на подобен атракцион е предизвикателство. Изискват се големи инвестиции и много обучен персонал. В аквапарка работят над 100 души, като около 30 от тях са спасители. Кадри се намират трудно", твърди Нина Кирова от "Акваполис". През миналата година управляваният от нея комплекс е посетен от над 100 хил. души, а ръстът спрямо миналата година е около 15%. Комплексът успява да привлече повече българи за клиенти, след като входът за семейство с две деца става 40 лв. За сравнение - стандартната такса за един възрастен е 27 лв. Срещу подобна сума се влиза и в останалите обекти по Черноморието. Във вътрешността на страната обикновено цените са в пъти по-ниски.

"На морето хората отиват с една шапка пари и ги харчат, докато не свършат. Тук основните посетители са семейства, които идват да се забавляват през почивните дни и бюджета им е по-ограничен", твърди Никола Папазов. В управлявания от него комплекс нощувка в хотела и ползване на всички водни съоръжения, както и на фитнес и СПА центъра струва 40 лв. Подобна пакетна услуга в пловдивския "Акваленд" ще се предлага за пръв път през този сезон.

Повечето собственици на аквапаркове също имат планове да разширят бизнеса си и вече инвестират и в изграждане на хотелска част към тях или пък в нови заведения. Пламен Димитров обяснява, че в Казанлък няма много места за настаняване на туристи, а някои от тях не отговарят на изискванията на клиентите. Затова следващата му инвестиция ще е в построяването на хотелска база от три сгради, най-голямата от които ще бъде 4-звезден хотел, както и допълнителни атракции.

Бизнесът с водни забавления в България обаче все още е в началната си фаза, е мнението на собственици и управители на водни атракциони. Търсенето на тази услуга надминава предлагането, тъй като през последната година хотелската база по морето нарасна значително, а местата за развлечение на туристите не достигат. Следвайки логиката на този ръст, аквапарковете се вписват много добре в нишата на развлекателния бизнес. Според Пламен Димитров във вътрешността на страната има пазар да се появят поне още толкова водни съоръжения, тъй като градове като Русе, Плевен и Велико Търново на този етап не са покрити.

Източник: в.Капитал