Малцина са онези, които се сещат за историческото минало на града, който е съвременник на Троя и по-древен дори от Рим, Атина или Константинопол.
Пловдивчани са свикнали да се гордеят с осемхилядната история на своя град. Но истината е, че девизът "Древен и вечен", изписан на герба на Пловдив, описва много точно и проблемите му - повечето са трупани с десетилетия и скоро едва ли ще намерят своето разрешение. Те се набиват на очи също като тепетата, около които градът е разположен.
Пловдив се задъхва от "софийски" трафик, колони от задръствания, и то не само в час пик. Повечето от улиците са разбити, а градският транспорт е нередовен, поради което за повечето пловдивчани ходенето пеша до работа отдавна се е превърнало в масов спорт. Към списъка с комунални неуредици се добавят липсата на места за паркиране, занемареният вид на сградите, лошото улично почистване и остарялата ВиК мрежа, която е причина за постоянни аварии.
Всичко това допринася за усещането, че в последните години Пловдив изглежда все по-занемарен и "провинциален". Предизборните ремонти на улици и тротоари, което общината започна с тегления наскоро банков заем за 50 млн. лева, не променят общата представа.
Местните политици са свикнали да се оправдават с липсата на пари в общинската хазна. Но истината е, че градът не прави нищо, за да се възползва от двете си стратегически преимущества - огромният ресурс за развитие на туризъм и отличното географско местоположение, подходящо за строителството на индустриални паркове и логистични центрове.
За икономиката на града важи в пълна степен поговорката
"Вода гази, жаден ходи"
Истина е, че Пловдив няма генерален източник на приходи, каквито са морето за Варна и Бургас или концентрацията на банки и финансови институции за София. В същото време разполага с уникално културно-историческо наследство, на което могат да завиждат всички български градове. Списъкът със забележителности далеч не се изчерпва с римския амфитеатър и възрожденските къщи в Стария град. Тук е и Пловдивският панаир, който със своите 24 палати и 60 000 кв.м изложбена площ дава възможности за развитие на конгресен туризъм. С тези ресурси градът би могъл да печели значително повече, отколкото в момента. Усилията на общината до момента обаче се изчерпват с прехвърлянето на контрола върху тези обекти в ръцете на бизнесмена Георги Гергов.
"Капацитетът на Пловдив е неизползван и това е очевидно, след като град с толкова талантливи художници, актьори, музиканти и режисьори все още не е изпратил своята културна визитка към Европа. Та кой, кажете ми, разполага с такова богатство? Проблем е дори простичкият факт, че в град с осемхилядна история няма елементарни табели на няколко езика, които да насочват гостите към туристическите обекти", коментира депутатът Мария Капон.
Неизползван е и другият ключов ресурс - доброто географско положение. Градът е близо до границите с Гърция и Турция, разполага с летище и магистрала, през него минават европейските коридори 8 и 10, но развитието му е спънато от липсата на свободна общинска земя.
Община без землище
Икономическите зони около Пловдив никнат като гъби. В покрайнините на града има отлични условия за разполагане на логистични центрове и промишлени производства поради близостта на магистрала "Тракия" и все още ниските цени на земята. Това обяснява стъпването на фирми като "Сокотаб", "Либхер", "Фереро" и "Шнайдер електрик". Приходите от направените инвестиции обаче отиват в хазната на съседната община вместо в тази на Пловдив.
Причината е в извършеното през 1987 г. райониране на страната, когато е решено границите на община Пловдив да бъдат ограничени до тези на самия град. Така Пловдив на практика е лишен от земеделски земи, а пределите на общината стигат буквално до изходните табели.
Градът е буквално затиснат като в клещи от двете съседни общини "Марица" и "Родопи", обединяващи голям брой села. За да си решат някакъв административен въпрос, техните жители са принудени да пътуват всеки път до Пловдив, където се намират канцелариите на местните власти. Така съседните общини са оставени без център, а центърът - Пловдив, е без територия и възможности за развитие. "Това убива града икономически. Той не може да се развива, защото му е тясна дрехата. Тази недомислица е направена по социалистическо време - вторият по големина град да няма землище!", коментира Славчо Атанасов, кандидат за кмет на ВМРО и ГЕРБ.
Затова не е случайно, че в агитацията си повечето кандидат-кметове обещават да работят за разширяване на общината чрез приобщаване на съседните села. Първите стъпки се очаква да бъдат направени с референдумите в селата Крумово и Ягодово. Евентуалното преначертаване на картата е предвидено и в общия градоустройствен план на Пловдив, приет едва преди около месец.
Въпреки че като цяло проблемът с липсата на терени е обективно наложен от тесните граници на общината, местните общинари не правят нищо, за да спасят и малкото останали имоти за нуждите на града. В края на сегашния мандат съветниците загърбиха всякакви скрупули и ударно раздадоха над 60 дка общински терени под формата на замени без търг или конкурс срещу ниви в покрайнините на града. Скандалните сделки бяха гласувани с голямо мнозинство от сини и червени общинари, което даде ново име на Пловдив -
Градът на заменките
Икономиката на града, която преди години разчиташе на големи промишлени предприятия, сега се крепи основно на дребен и среден бизнес. Предприемаческата активност, доколкото я има, е насочена главно в строителството.
В последните години в Пловдив ударно се строяха жилищни кооперации, офиси и търговски обекти - процес, който беше подпомогнат активно от общинарите с продажбите на общински терени под масата и лесното издаване на разрешителни срещу комисиони. "За съжаление управлението на града въобще не се интересуваше от икономиката. Хаотични инвестиции, продажби без условия - просто земята се разпродаваше, понякога се подаряваше, без да е ясно защо", коментира Захари Георгиев, кандидат на БСП за кмет.
В резултат на бурното застрояване Пловдив вече е може би най-гъсто населеният град в България. Средната гъстота на населението е 330 души на кв. км. Това е четири пъти повече от средната за страната (70 души на кв.км). Като се добави и фактът, че всекидневно в града прииждат на работа близо 60 000 души от околните села, не е странно защо инфраструктурата на града започва да излиза от строя.
"Това е мислене на дребно. Отдавайки тези терени само за жилищни и офисни нужди, ние лишаваме Пловдив от стратегическото му местоположение. Вместо да каним големите компании за развиване на производства с висока добавена стойност, ние задоволихме краткосрочните интереси на инвеститорите", коментира Николай Караиванов, кандидат за кмет на "Десен алианс за Пловдив".
Ако се съди по построените в последните години молове и търговски комплекси, градът привидно се радва на голям поток от инвестиции. Истината е обаче, че финансовото състояние на хората не се е подобрило особено. В града почти няма средна класа, което личи от факта, че по-голямата част от търговските площи в новопостроените лъскави молове стоят незаети.
Безработицата в Пловдив е под 7% и по-ниска от средната за страната, като тенденцията е през последните години да намалява. Една от причините за това е фактът, че все повече студенти и хора с висше образование предпочитат да търсят кариера в София. Градът постепенно губи едно от основните си предимства - високият интелектуален потенциал на работната си ръка. Така от втори по големина университетски център в страната Пловдив все повече се превръща в износител на кадри за столицата. Което е най-ясният индикатор за състоянието на общинската икономика.
Източник: в.Капитал