Петко Бочаров: Има ''българска следа'' в антентата срещу папата

Светът продължава да се моли за папа Йоан Павел Втори. България обаче
освен изразеното силното съпричастие към папата, който 2002 г. дойде в
България и каза, че ни обича и ни оневини в атентата срещу него, за който
сме обвинени. Оказа се, че през тази седмица в България тази тема,
както я наричаме "българската следа", отново беше предмет на коментари.
По тази тема радио Пловдив (Р.) потърси мнението на журналиста Петко Бочаров (П.Б.).

П.Б.: Добро утро на Вас и на вашите слушатели.

Р.: С опита, натрупания коментар и информацията, която имате, каква е
Вашата гледна точка за това възобновяването точно тази седмица, а и
изобщо и отново на българската следа в атентата срещу папата?

П.Б.: Веднага ще Ви кажа. Не трябва да се учудваме, че сега отново се
рови пепелта на този атентат, просто защото този атентат е част от
комунистическото наследство, което България получи. Едно наследство, което специално в този случай хвърля една много тежка сянка върху България и така ще бъде още един цял век напред. Трябва да сме винаги наясно, че този случай ще се разравя при най-малката възможност.

Р.: Вие не бяхте ли един от мнозинството българи, които приеха
казаното от папата през м. май 2002 г. у нас цитирам "Тъй наречената българска следа в атентата срещу моята личност беше една инсинуация. Това беше една несправедливост."

П.Б.: Това изявление на папата наистина е факт, но от друга страна не
трябва да си затваряме очите за юридическата страна на въпроса. Не е
вярно, че Сергей Антонов е бил оправдан, както е написано в едно изявление
от снощи на Министерството на външните работи. Сергей Антонов не беше
оправдан в този процес. От юридическа гледна точка има голяма разлика
между оправдателна присъда, ако има такава, и прекратяване на делото
поради липса на доказателства. Делото срещу Сергей Антонов и другите двама български агенти на ДС, които бяха избягали своевременно от Италия и бяха съдени задочно, завъши именно така - съдът прекрати делото, но не
издаде оправдателна присъда.

Р.: Г-н Бочаров, преди да продължите нататък искам да Ви попитам. Вие помните добре всичко, което се случи тогава около атентата. Възможно ли беше да се получи и да изтече повече информация тогава по каквито и да
е канали? Говоря конкретно за Вас като журналист.

П.Б.: Такова нещо не може да се очаква при подобна акция на тайни
служби. Нека бъдем наясно. Имаме един консумиран атентат на площад "Сан Пиетро". Али Агджа стреля по папата и го рани, макар да не бе смъртоносно, но го рани тежко. Следователно атентата е консумиран. Чие дело е този атентат? Може ли да се смята, че той е дело на Али Агджа и той
самостоятелно е решил да стреля? Не. Естествено, че това е резултат от някакъв международен заговор. И от тук нататък започват съмненията, а място за съмнения има ужасно много. Преди всичко нека сме наясно, че този наемен убиец Али Агджа "сивият вълк", който бяга от Турция, защото го
преследват по обвиняния в убийство, той намира в България идеално място,
комфортно за почивка. Той отсяда тук в тогавашния японски хотел, а не в
"Шератон", както снощо беше казано. Той отсяда там под грижите на наши агенти от ДС. Той бива превеждан през България за да замине за Италия. До
колкото е известно той се е сдобил с оръжието именно минавайки през
България. Място за съмнения има ужасно много. Публична тайна беше, че всички българи, които са "избягали на запад", бяха агенти на ДС, всичко живо беше шпиони под прикритие. Сергей Антонов като шеф на "Балкан" в Италия 100% е бил агент на ДС. Аз от мое име мога да Ви кажа, че 90% от
кореспондентите на БТА бяха шпиони под прикритие. Мислите, че тези неща западните служби не ги знаят? Знаят ги естествено. Още повече, че на България тежи и сянката от убийството на Георги Марков, където България много яростно протестираше и отричаше.

Р.: Г-н Бочаров, българската държава смята въпроса за "българската
следа" в атената през 1981 г. за приключен. Това е изявлението от вчера на
зам. министъра на външните работи Гергана Грънчарова, ден след като
Италия обяви, че възнамерява да предприеме ново разследване на атентата
във връзка с изразената от България готовност да даде достъп до секретни
документи по случая. Да припомним казаното от Георги Първанов по
темата, който също категорично отхвърля опитите за възпроизвеждане на стари обвинения. Оттук нататък обаче се разгоряха по-нататъшни престрелки, както от българска страна, така дойдоха и от чужбина някои любопитни обвинения и идеи за ЩАЗИ, така и за италианска връзка. Кажете обаче на този етап как приемате също казаното вчера, да намеся тук и ген. Бойко Борисов, който каза, че в масивите на Вътрешно министерство няма и една буква, която да сочи за българско участие в атентата, а Методи Андреев
призовава да се отвори онази стая на тайните, където има 60 страници по
"българската следа", изпратени от ЩАЗИ. След това припомняне на
фактологията как гледате на вчерашната заявена теза, че възобновяването точно в този момент има връза с бъдещото присъединяване на България към ЕС.Няколко различни представители на държавата се изказаха в тази посока.

П.Б.: Естествено, че ще се изкажат. Според мен журналистиката няма
нищо общо с дипломацията. Дипломацията е една, а журналистиката е друго,
особено в държава със свобода на словото. Пак повтарям, че имаме
основание да се съмняваме, а още повече имат основание за съмнение западните държави, които са изпитали на гърба си номерата на КГБ и българската ДС, която е служела за мокри поръчки.

Р.: А защо точно в този момент?

П.Б.: Ами аз Ви казах, че този случай постоянно ще се разравя, защото
той седи отворен. Вярно е, че папата ни онивини, но това може да се
тълкува като едно дипломатично изказване. Вярно е, че ние яростно
отхвърляме всякакви обвинения за вина, но ние отхвърляме и всякакви обвинения за смъртта на Георги Марков, а е абсолютно сигурно, че ние сме го убили. Така че, този случай седи отворен, като наследство от същата тази
партия, която сега отново иска да ни управлява.

Р.: Смятате ли, че могат да бъдат открити някакви документи и къде?

П.Б.: Мисля, че нищо няма да бъде открито. Всичко вече е потулено и
ако е имало някакви документи, то те са унищожени у нас още в самото
начало от министрите на вътрешните работи на бившата комунистическа партия.

Според мен няма повече никакви доказателства и този случай ще си остане
отворен и за напред.

Р.: Т.е. Вие не допускате на световна конспирация срещу България?

П.Б.: Не. Това е просто един случай, който седи отворен и при
най-малката възможност се разравя отново, както става сега с тези документи на Щази. А тези документи не говорят за вина на България, а за това, че България е искала помощ от ЩАЗИ да се противопостави на кампанията на запада за обвиняване на България.