© | | Куршум и след куршума нов. Вече не можеш да им хванеш бройката. Нито на куршумите, нито на футболните лидери, паднали от тях. Гадно е, но в най-новата ни футболна история оловото свали повече президенти, отколкото общите събрания. Само Илия Павлов бе покосен и от двете. Беше и първата знакова фигура и в бизнеса, и във футбола, разстреляна така нагло. Казахме си, това е необходимата жертва на прехода. И финансовия, и политическия преход. Уви, отстрелът продължи. Отиде си Георги Илиев, вчера погребаха Александър Тасев. Кой ще склопи очи утре? Не го казвам аз, казва го Михаил Константинов. Мислех, че професорът може само да преброява гласове. А той водел отчетност и на мъртъвците. Бъдещите. Всеки, който в отминалите години бил усвоил или натрупал повече от десетина милиона, ходел с некролог в джоба. Професорът го каза, не, написа го черно на бяло. Ами това означава, че 90 процента от собствениците и президенти на клубове от "А" и "Б" група ходят с некролог в джоба. И подобно на Младен Михалев, нищо чудно в скоро време масово да изберат за свое местожителство просто Европа.
И за всичко това е виновна държавата. Звучи банално, но е истина. Не за друго, а защото истината я знаят всички, повтарят я непрекъснато и тя се превръща в баналност. Болезнена баналност в случая, смъртоносна баналност. Държавата поощрява разстрелите в България. Кое знаково убийство бе разкрито? Никое. А щом има знаково убийство, значи трябва да търсим знак. Е, някои го намериха - пуцай на воля, без да те е страх, че полицията ще те спипа. И портретите от стената се превърнаха в портретите от пейката. Гледам снимката на Александър Тасев и тази черна лента сякаш е сложена не на него, а на целия ни футбол. Кой да го приеме вече като национален спорт, когато някой в същата тази държава избива хората, наливащи пари в играта. Кой луд ще отиде на стадиона да официализира богатството си, когато знае, че единственият му дивидент е плочка с кратък надпис: "Оттук гледаше мачовете на любимия ни отбор непрежалимият еди-кой си". И толкоз. Държавната машина този път е длъжна да заработи. Ако има бандити в най-популярната игра, то мястото им не е в ложите, а в килиите. Да ги вкара там министър Петков. Не да обикаля от труп на труп и да регистрира спад в престъпността. Може днес да се стреля по-малко отпреди, но за сметка на това по-качествено. Някога убиха Ганеца, докато играеше футбол, сега гръмнаха Александър Тасев, докато издържаше футбола. Ако и двамата са били бандити, защо единия го гонеше полицията, а другият бе поканен на президентски прием? Ами че ние за колко политици "знаем", че са корумпирани!? Някой да е в затвора? На някого да са извадени кирливите ризи, след като е паднал от власт. Не! Затова и не прави чест на МВР да трупа дивиденти на гърба на един мъртвец. Шефът на Локо (Пд) още не бе изстинал напълно в моргата, когато вече някои хора подготвяха шинела за медалите - един разследвал Тасев за "черешовата война", друг - за нарушаване на югоембаргото, трети - за наркоканали, четвърти - за търговия с недвижими имоти. С Георги Илиев пак така. И с Илия Павлов - също. Разследвали ги, но си траели. Значи нищо не са намерили. Значи човека е невинен. Значи... Нищо не значи личността в тази скапана държава. "Зад всяко голямо богатство се крие поне едно престъпление", пророкува идеалистът романтик Гьоте. Само че преди да стане съветник на великия херцог Карл Август. След това историята мълчи откъде са двамата му замъка. Може би хората във футбола са извършили не едно и две престъпления, за да се превърнат в днешните олигарси на преходна България. Но това не означава, че трябва да ходят с некролог в джоба. Най-малкото защото така се чувства и футболът ни. Така го усещат и феновете, а аз не искам да ходя на мач с некролог в джоба, никой не иска. На някой прави ли му впечатление, че днес най-популярната игра е поставена на едно ниво от държавата с търговията на дрога. И на едното, и на другото място изтребват знакови фигури, а от МВР само инкасират убийствата с думите: "Ако бяха в затвора, поне щяха да са живи". И така до следващия разстрел, а след разстрела червей... Червеят, който разяжда надеждата ни, че тази държава може да се оправи. Не за друго, а защото футболът ни взе да се оправя, да става малко по-честен. Нищо че се развива с некролог в джоба.Анализът е на "Меридиан мач'. |