Сагата ''Градски транспорт'' - Пловдив

Сагата “Градски транспорт” вписа още един експресивен сюжет в протяжното повествование за пловдивските общински фирми. След поредица закономерни и извънредни дебати по темата в Пловдивския ОбС местният законодателен орган реши да отложи фалита на общинския превозвач, но все пак го предизвести, възлагайки на Агенцията по приватизация в срок до 10 май да изготви анализ за финансвото състояние на фирмата в контекста на логичната й развръзка.
Времето до тогава обаче ще бъде попълнено с тревожното очакване на шьофьорите да си получат изработените заплати за четири месеца, на ръководителите им от борда на директорите да бъде доведен до успешен развой даденият ход на процедурата за теглене на кредит в размер на милион и половина лева от Общинска банка за текущи разплащания и ремонти на машинния парк и на гражданите, които ще загубят част от привилегиите си и ще трябва по-съществено да се отчетат на фирмата за това, че ползват нейните услуги не за 10, а за 20 ст.
Екстрената ситуация с градския транспорт обаче оконтрасти няколко факта, над които всички ние си заслужава да помислим. Един от тях е, че продължилият около 10 дни протест на шьофьопите не се отрази кой знае колко съществено върху придвижването на пловдивчани из града. В същото време далеч по-непретенциозните в изискванията си към общината частни превозвачи и агресивно внедрилите се в градските дестинации маршрутки използваха безотказно създадения вакуум, за да направят още по-логични въпросите: докога “Градски транспорт” ще се разтърсва от кризи, които циклично ще преливат в хазната му “животоспасяваща финансова доза”, дали и поредните 400 000 от общинския бюджет , а след това и очакваният и отново обещан кредит от 1,5 милиона лева от общинската банка ще осигурят онзи конфорт на фирмата, който й е необходим, за да стъпи на краката си и да я направи еднакво конкурентна на частните превозвачи - и без друго откъснали вече значим пакет от монопола на превозвача в гадските дестинации.
Съществува и друг въпрос, периодично задаван и от леви и от десни съветници - докога очуканите и неприветливи возила ще скрибуцат по улиците, а необвръзката между приходи и разходи в касата на фирмата ще отписва последователно от движение и поредния все още здрав автобус.
Епопеята е дълга и достатъчно красноречива, ако я разчетем в цифри само от началото на тази календарна година. Фактите: в края на януари ОбС реши да отпусне 250 хиляди лева безлихвен кредит на изплащане на просрочени тогава задължения за заплати на работниците за три месеца. Анализатори отчетоха че точно толкова е и месечната необвръзка на средствата, а решението изглеждащо животоспасяващо до изчакването на оздравителната програма, която до края на януари трябваше да бъде внесена от кмета. Решението отложи въпроса за повишената цена на билетите, за което настояваха всички превозвачи.
Анализът се появи - от Института по транспорта , за да постави на дневен ред приватизацията на 51% от активите на Градския транспорт успоредно с откровението, че за спасение на дружеството са необходими вече 19 милиона лева. Евентуалният им източник така и остана неизвестен, но с 49 гласа местният парламент отхвърли възможната приватизация на “Градски транспорт” и за пореден път задължи кмета да внесе предложение за развитието на фирмата, очаквайки и конкретните варианти от експерти. Цената на билетите и тогава бе подмината като тема, тъй като тя е само елемент от цялостната визия за управлението на общинския превозвач.
В средата на март обаче поредното предложение за бъдещето на градски транспорт от ресорния кмет Атанас Славов бе с малко по-различната, но съвсем конкретна формулировка - приватизация чрез търг вече на 60% от акциите на Градски транспорт и последвала забрана за вякакви разпоредителни сделки с активите на дружеството от борда на директорите без санкция на ОбС. Поредният анализ - този път правен от Агенцията по приватизация, сега очакваме до 10 май, а от ръководството на Градски транспорт - до 5 април - да направи списък на активите на дружеството заедно с балансовата им стойност. То междувременно коментира, че сред тях атрактивни, които чрез продажбата им да влеят свежи пари в дружеството, няма, но затова пък и изтичащата седмица добави новите дългове на сметката на агонизиращия общински превозвач. След последното заседание на Пловдивския ОбС фактите са три: въпреки че все още не са получили дължимите средства за заплати, шофьорите прекратиха протеста си. Вторият - 90 те хиляди пловдивчани, ползващи преференции, ще станат значително по-малко. А третият, че политическото дизертьорство на съветниците от горещите проблеми на града, с единодушното им решение да прехвърлят отговорността върху кмета, ще внесе очаквания от твърде дълго време отлаган порядък в хаоса с транспорта и билетите.
Политическите ракурси към темата са неизбежни и изобилстващи от популизъм - отляво категорично коментираха, че оздравяване на дружеството не означава единствено приватизация, но и не я отхвърлят като възможност, но няма с променената цена на преференциалните пътувания да позволят бедните да обеднеят още повече. Отдясно, че все пак някой трябва да отговори на непосилния въпрос може ли едно търговско дружество да работи в пазарна среда след като ОбС фиксира цената, на която то продава услугата си. И тъй като 900 000 лева дължими за заплати дотук и 4 милиона дългове са си точно толкова и ако някой е загрижен за бъдещето на фирмата, която апропо, обслужва пловдивчани, би следвало най-после и да отговори на въпроса: защо при толкова много загриженост за всичко това, проблемът си остава все така висящ и превръща “Градски транспорт” в най-костеливия и най-политически орех в пъзела на властта. И понеже в алогичните решения отсъствието на логика е най-логичното нещо, ДПС предложи орязване на превилегиите и повишаване цената на преференциалните билети. Парадоксалният ефект на това предложение обаче е и единствено възможното спасение за “Градски транспорт”, който продължавайки да обслужва на старата цена от 50 ст., ще реши и доста други проблеми на боледуващото общество - учениците, студентите и пенсионерите ще пътуват когато трябва и където трябва, Пловдив ще си остане уникален град с ниската цена на билета, а кметът на Пловдив ще упражни вмененото му по закон право да взима отговорни решения. Последна дума обаче ще имат шофьорите, очакващи парите си и гражданите, които освен че съчувстват на шьофьорите, не държат особено много на това кой ги обслужва, а как.
/Веселина Пеева - pадио Пловдив/