Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Спортни
Политически
Общество
| Тайният сценарий на вота | ||||||
| ||||||
Колеги, приканва партиен активист, моля по-сериозно. Трябва да довършим сценария за утре. Остана ни само да разпределим последните 5 минути. Изтичат последни часове от подготовката на вота и във всички кабинети на видни политически лидери върви трескава подготовка. Това е 21-вия вот на недоверие от началото на демокрацията. А за десницата е 14-тия вот, който организира. Партийния апарат на БСП има два пъти по-голям опит в оправдаването при вот на недоверие, отколкото в подготовката на такъв. За своята 16 годишна история като „реформирана” червената партия е била „недоверчива” към сини правителства само 7 пъти. Въпросът, който изниква е защо след като всички опити за сваляне на правителство чрез вот са били неуспешни всяко едно записва в историята си между 3 и 6 такива. Тайната е скрита в технологията на неговото организиране и провеждане. Има 4 основни причини, които често остават скрити за гласоподавателите: Всеки вот гарантира силно медийно отразяване на политиците и събужда обществен интерес. Най-беглият преглед на медиите от последните две седмици показва, че всякакви водещи и позабравени политици са намерили трибуна да си изкажат политическите възгледи. В своите коментари и позиции обиграните партийци изпробват нови послания, представят последните идеи на своята партия и си работят по собствения имидж. Това е времето, в което безпроблемно млади и непознати политиците могат да получат медийно време и да се тренират за следващите избори. Така стигаме и до втората причина - подготовката за избори е част от скрития план на вота. По време на дебатите се правят първите предизборни обещания и се обявяват първите предизборни приоритети. Този коз го изигра вече президентът Георги Първанов, който предпочете да отиде във Видин и да изиграе съпричастност към хората там, отколкото да се стои в кулоарите, къде няма гласоподаватели, които да убеждава в своето преизбиране. Въпросът е, че това може да му изиграе лоша шега. С това свое поведение той отказа подкрепа на партията си и негласно се разграничи от нея, а партията-майка се отличава с дълга памет. А от друга страна на избирателите във Видин отдавна им е ясно, че президента няма никакви правомощия да им окаже реална помощ и могат да получат само потупване по рамото от него. Третата и може би най-съществена причина за доброто разположение на духа сред управляващите въпреки заплахата от вота е че той отмества вниманието от други теми, които не са удобни за правителството. В момент, в който пред България стои реалната опасност не просто да бъде изпреварена от Румъния (което е вече факт), а да влезе (може би) в ЕС с последния влак, какво по-хубаво нещо от един вот за наводненията. Така темата за провала на реформите в съдебната система и безнаказаната корупция по високите етажи на Министерски съвет остава извън полезрението на обикновения избирател. Три седмици преди окончателното решение вместо да бъдат изправени пред редица неудобни въпроси от докладите на евро-експерти управляващите си говорят за времето и неговата непредсказуемост. Не на последно място вота дава възможност и на управляващите и на опозицията да си стегнат партийните редици. Последните социологически изследвания изправят всички парламентарно представени партии пред една и съща картинка – на разбягващ се електорат. В пълна сила това започва да важи и за партия „Атака”, за която дълго време се твърдеше, че става водеща политическа сила. Нейните лидери положиха неистови усилия и успяха да убедят българите, че този, който бие хора едва ли е очаквания Спасител. От друга страна коалиционните партньори отново се убеждават един друг, че са си нужни. Единствено десницата направи сериозна крачка напред. Петър Стоянов успя да обедини разпокъсаните партии и да ги мотивира за един наистина необходим опит ако не за събаряне, то поне за предизвикване на реален дебат по невъзможността на управляващите да се справят с проблемите на страната. Това е сериозна заявка от страна на СДС за връщане към ролята си на обединител, която партията пое още през 1990 г. Самите дебати в зала следват също така добре подготвени сценарии. Прави се списък на неудобните въпроси, които може да се появят в изказванията на другите, както и отговорите за тях. Събира се колкото се може повече статистика и проценти за цитиране, защото публиката обича да и се говори в цифри. Всяко изказване се разчита до минута. Предварително всяка партия си прави списък с имената на тези, които ще се изказват, които ще правят реплики и дуплики (както и на кого ще ги правят). Знае се предварително всеки от изказващите какви аргументи ще изтъкне, за да се допълват взаимно и да няма повторения. Задължително се започва с лидерите на партиите. Все пак в началото да дискусията има най-много медии в залата. Вече на третия, четвъртия час се поставят народни представител, които просто запълват време и не се отличават с особени ораторски качества. Те дават възможност на колегите си, които ще държат финалните речи да направят последни промени в записките си след като са чули конкуренцията. При този вот чутото от трибуната на Народното събрание, по стара парламентарна традиция, варира от скучно до откровено смешно. За да определим крайния победител в този дебат ще обърнем внимание само върху едно изказване. Емел Етем заяви от трибуната: „Къде е алтернативата, която предлагате с този вот? Няма я, няма такава!”. Експерти по технологията на дебата коментираха за Бъди BG, че с това свое изявление министър Етем признава, че вота е основателен. Скритото признание е, че дебата не е върху това дали има проблем или не, а какви други алтернативни начини ще предложи опозицията освен този, който прилага управлението чрез обръчите от фирми. Оставяме на страна факта, че работата на г-жа Етем е да създаде по-добра политика, за справяне с наводненията, а не да чака някой друг да и свърши работата. Победител има и въпреки резултатите от гласуването това не е тройната коалиция. Парламентарната ни демокрация, с която толкова се гордеем, никога не е допускала правителство да бъде свалено с вот на недоверие. Това може би е удобно и за управляващи и опозиция, които от години си разменят местата в познатото ни синьо-червено управленско махало. Махатма Ганди не случайно казва: „Силата на мнозинството е наслада за плахите”. Отхвърлянето и на този показа, че е време да се въведе процедура за искане на вот на недоверие на отделен министър. Така всеки един от управляващите ще носи персонална вина, а няма да се крие зад колективната отговорност. Информацията е на в."Бъди BG". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Аналитични новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Клиенти: Свинщина! Срам ни беше!
08:37 / 30.09.2024
Историческа промяна в "Стани богат"
15:03 / 29.09.2024
Почина легенда в музиката и киното
08:39 / 30.09.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
