Транспортен ценови колапс в Пловдив

С истинска транспортна ценова безизходица се сблъскаха пловдивчани. За няколко дни се вдигнаха цените на всички видове транспорт използвани под тепетата. След много шум бе увеличена цената на градския транспорт. Билетчето стана 60 стотинки, а за ученици и студенти - 30 ст.

Някак си очаквано на фона на това увеличение и почти незабелязано цените увеличиха и такситата и маршрутките, като последните сега возят на 70 стотинки, но пак са далеч по-предпочитани от рейсовите. Таксиметровите шофьори от своя страна увеличиха километър пробег от 36 на 42 стотинки през деня и от 42 на 49 през ноща.

Увеличиха и цената на газта на 99 стотинки, което оправда очакването на специалистите, че цената й ще удари левче преди нова година.

В същото време работниците в общинската фирма "Градски транспорт" решиха да стачкуват точно по време на Панаира. Много удобно, нали. Оправдаха се с неизплатени заплати, но на всички им е ясно, че зад тези стачки стои приватизацията на "Градски транспорт".

Именно работата на загуба на "Градски транспорт" провокира недоумение у всички запознати с финансите в този сектор. По данни на превозвач, пожелал анонимност, само един рейс по частна линия от най-натоварените печели чисто на ден над 1 000 лева. И може би в това се крие и разковничето за кризата в общинската фирма. Може би някой трябва да се запита защо управниците на града дадоха най-апетитните линии на частниците, а за "Градски транспорт" останаха маршрути, които работят на загуба.

В същото време за пловдивчани остана буфера от всичко това. Не стига, че рейсовете бяха скъпи, ами и някой от тях просто не се движеха. Другите пък бяха препълнени. Да успееш да се набуташ в маршрутка си беше истински лукс, а таксиметровите шофьори си позволяваха лукса да не идват на заявки заради увеличения интерес към тях или пък ако идваха, то биваше поне десет след обещаните три минути. Ако пък редовият жител на уж втория по големина, но на едно от последните места като управленчески потенциал град, си наумеше да излезе с личния си автомобил, първо се сблъскваше с увличените горива, а после и с безкрайните задръствания из града ни. За сега светлина в тунела не се вижда. Поне не и до следващите избори. А на който му харесва, тогава знае за кой да гласува догодина.