За здравноосигурителните права и здравноосигурителните (без)отговорности

Всички поделения на НОИ ще работят в събота и неделя, за да дадат възможност на длъжниците на здравната каса да внесат наказателната си вноска от 39 лева и 60 стотинки и да възстановят здравноосигурителните си права - това е най-масовото съобщение в медиите през последните дни. В помощ на длъжниците жертваха от свободното си време и клоновете на шест банки в различни градове в страната. Ама не е нужно да се разкарвате до НОИ, може да изпратите парите си и по пощата – и за това удобство на гражданите са се погрижили. Новият закон за здравето ви дава възможност да възстановите правата си, ако до края на януари платите три вноски, от месеци им подават морковче осигуряващите ни чиновници. Не го ли направите, прошка няма да има – чака ви Агенцията за държавни вземания, се оказва тоягата. А тя може да ви отнеме дори телевизора, не си мислете, че можете да го спасите. И старите задължения трябва да погасите, ама от нас да мине, може и на части. И народът се юрна към гишетата и компютърните зали да проверява с прекъснат статус ли е, или с непрекъснат. Успокоиха го, че ако е неосигурен по вина на работодателя или е беден, ще може да си ходи на личен лекар. За така наречените самоосигуряващи се обаче заплахата да бъдат лишени от медицинско обслужване остана. По последни данни на НОИ около 1.4 млн души в момента са с прекъснати права. Не че някой пита по-заможните сред тях искат ли такъв вид обслужване или предпочитат да си плащат и да се радват на по-качествения му еквивалент. Или пък по-бедните, но набедени за бизнесмени, например т.нар. патентни търговци (които често не са никакви търговци, но това е друга тема), които законът предварително поставя в графа “неблагонадеждни”, като ги лишава от възможността да плащат данъци върху реалните си доходи, а им определя твърда сума за тях. Половината от длъжниците са хора, работещи в чужбина – те също трябвало да си плащат здравен данък у нас, независимо дали се осигуряват там. Не било справедливо, трябвало всички да дават лептата си за благото на обществото, твърди законът. Добре, не е справедливо. И сигурно много хора ще “възстановят” справедливостта, като внесат заветните 39 лв. и 60 ст. Макар че за мнозина е доста трудно да възприемат за справедлива една нормативна база, определяща минимален и максимален осигурителен доход без значение какъв е реалният, задължително осигуряване за работещи пенсионери без правото с едната вноска поне да покрият данъка на друг член от семейството, както и изобщо задължителността на здравното и социално осигуряване.
Никой обаче не отваря дума за другата несправедливост. За това, че години наред чиновници са получавали заплати, институции са харчили пари за коли, обзавеждане, командировки, софтуер (влезте в сайтовете на НОИ и НЗОК, за да се убедите за какво количество софтуерни продукти става дума) и какво ли не, а през цялото това време маса хора са оставени да не плащат задълженията си? Според стария закон за здравето гражданите, които не внасят здравни осигуровки, също нямаха право на медицинско обслужване. Но трябваше да минат пет години, за да се разбере, че два милиона са ходили (или поне са можели да ходят безпроблемно) на прегледи, лежали са в болници, ползвали са медицинска помощ, без да внасят лептата си за това. И изведнъж се появи понятието “прекъснат здравноосигурителен статус”. Защо чак сега? Къде бяха през всичките тези години армиите чиновници, отговорни за приходите на здравната каса и осигурителния институт? Кой даваше пари на джипита и болници за неосигурени пациенти? Колко нередовни платци за тези години получиха предупреждение, че дължат пари – така, както се получават предупреждения, ако не си платиш сметките за парно и вода, например? Кой ще обясни на редовните платци защо техните пари са отивали за обслужване на неправоимащи или са потъвали незнайно къде, докато други са минавали между капките? Кой ще обясни на онези, които, знаейки, че нямат право да ползват услугите на здравната каса, не са го правили? Може да са малко, но има и такива, които си мислеха – е, не си плащам или не можах да си платя, ама няма да ходя при джипито. Ако се наложи, да чукам на дърво, ще ходя на свободен преглед. В същото време обаче личният лекар си е получавал от здравната каса полагащата му се сума за регистриран пациент. Хора без дългове са принуждавани да си купуват консумативи, защото парите в болниците не достигали. Стотици хиляди от месеци висят по опашки, обикалят институции, биват връщани от лични лекари, за да им кажат накрая, че не по тяхна вина има пропуски в осигуряването им и не са загубили правата си. Кой ще плати изгубеното им време и нерви? Толкова ли беше трудно да се проверява? Разбира се, пропуски не може да няма, данъци (защото това са си данъци) трудно се събират, но чак два милиона души и чак пет, дори шест (ЗЗО – 1998г.) години? За какво се купуваха програми, за какво се пишеха толкова справки и отчети, указания и допълнения към указанията как да се събират вноските? На колко чиновника беше потърсена отговорност за продължилата години неразбория? С промяната в закона ли ще се изличи тази отговорност? Или с нещастните три наказателни вноски и натрупаните лихви върху неплатени осигуровки, които един бог знае колко хора ще имат възможност да погасят? Не е ли цялата тази истерия просто поредната кампания за събиране на пари?
И най-вече, каква е гаранцията, че няма всичко пак да започне отначало?