Ако имаш дупе за 111-о място по свобода на словото, стой си там
Класациите за свободата на словото са от най-спорните, но претендират да са доста авторитетни и обикновено се приемат като достоверни. Ето – България е отново на 111-о място и започва вой до небето – цензура, натиск, корпоративни интереси. По какви критерии и как точно става подреждането на страните по света изобщо не е ясно. Дали разумен човек може да повярва, че свободата на словото у нас е равно на това в Непал и Гвинея, които са ни съседи в класацията. Тава са глупости.
Една медия у нас и по света е толкова свободна, колкото иска да бъде. Ясно е, че романтичното време в журналистиката е приключило и тя е в корпоративни ръце. Достатъчно е да видим кои са собствениците на големите медии у нас. И това ли е голямата беда? Едва ли. Ако сме на 111-о място, означава, че искаме да бъдем там.
Ако работиш в медия, която е собственост на "Винпром Пещера“, например, трябва да мислиш, както мислят във винпрома. Ако не, отивай да мислиш другаде. Ако си избрал да обслужваш някого, това е твоят свободен избор и не е проблем на "Репортери без граници“.
Толкова е просто - не са съгласни с твоето мнение в една медия, в другата ще бъдат съгласни. Социалните мрежи медии ли са? Ако са медии, класациите за свободата на словото са просто безсмислени.
Свободата на словото е безгранична. Не познавам човек да иска да каже нещо и да не е успял – където и да е. Ако обаче се страхува от последствията, това е друг проблем.
Или имаш дупе и казваш каквото мислиш, или нямаш и си на 111-о място. Просто е наистина.