Една реплика за лявото и дясното е на път да разклати добрия досега тандем между кмета
Иван Тотев и председателя на ОбС
Савина Петкова. Но тъй като това не е първата реплика в тази посока на госпожа Петкова - няма ляво и дясно, има една партия майка, лидерът на ГЕРБ в Пловдив беше предизвикан да направи уточнението, че Пловдив се управлява от дясната партия ГЕРБ, а не от неидентифицирани обекти – нито леви, нито десни. В уточнението имаше и важен въпрос към
Савина Петкова – каква сте, всъщност? Кажете, защото ние искаме начело на ОбС в Пловдив политик с десни възгледи, в противен случай ви сменяме.
Поредното размиване на лявото и дясното от госпожа Петкова дойде след участието й в болшевишкото сборище на Альоша, където пловдивски сталинисти развяваха знамена на самопровъзгласилата се Донецка република, туриха портрета на Левски до Сталин и показаха табло с някакви герои на Донбас.
Ако
Савина Петкова не е очаквала това, което видя на Альоша, трябваше да се разграничи с изявление преди началото на общинската сесия, или да излезе с декларация от името на ДБГ, чийто лидер е в Пловдив. Иначе става активен съучастник на позорището край Альоша и то като официално лице – председател на ОбС.
Тогава има и логика да твърди, че за нея няма значение кой ляв, кой десен, всички са в един кюп. През есента 2015 година
Савина Петкова беше избрана за председател на ОбС като компромисна за ГЕРБ фигура и предвид предстоящите тогава общи действия на ГЕРБ и Реформаторския блок в управлението на страната. Тя беше предпочетена пред устремилата се към мястото Дани Каназирева, копнееща да оглави втори център на властта в Пловдив.
И начинаещите политици ги учат, че лявото и дясното са сериозни обществени разделения, макар че те не могат да съществуват сами за себе си. Играят своята обществена роля само когато са заедно – в тандем, и се конкурират помежду си в този тандем , като са длъжни и да си сътрудничат в името на общия интерес.
Дори патриотът Слави Георгиев направи разграничениото, като на същата сесия упрекна Божидар Здравков, че е много десен, но не мисли като десен, а говори като комунист при обсъждането на концесията за стадион "Христо Ботев“.
Това е любимата реплика и на Славчо Атанасов – няма леви и десни тротоари, няма леви и десни улици. Но има леви и десни управленски програми, по които тротоарите и улиците се случват по различен начин.
Липсата на ясно изразен идеологически образ превръща подобни политици рано или късно в политически трупове. Подобна е драмата и на цели формации, които имат претенции да реформират обществото. Нито "Да България“, нито новата структура "Демократична България“ имат смелостта да изразят идеологически позиции – не били леви, нито десни. Но имат претенциите да ги припознаят всички десни избиратели. Това изобщо не е възможно и социологическите проучвания го улавят. Те не признават, че ГЕРБ е дясна партия, но и те нямат претенции да са десни.
Политическият живот в идеологически буламач изглежда твърде комфортен – нито ляв съм, нито десен, удобен за всеки. Но конкретните въпроси изискват и конкретен отговор. На последната общинска сесия той беше зададен: Дали ОбС в Пловдив се ръководи от човек на реформаторската общност, каквато е волята на победителите от последните местни избори. Ако край теб се веят донецки знамена и не ти пука, реформаторската ти същност е сериозно накърнена, направо убита.
Отговорът е в
Савина Петкова. Може да го даде и партията ДБГ, която дори напусна Реформаторския блок, за да бута правителството. Ако и официалният отговор е : няма леви, няма десни, всички сме в кюпа на партията майка, да идва Партията.