Вайкането на Левски и ЦСКА, започнало преди седем години, вече ни е втръснало. Доминацията на Лудогорец през тези години направи от бившите колоси на футбола ни, подкрепяни мощно от тоталитарната държава, мрънкащи средняци, които не харесват калъфките на купите, които печелят. Без силни Левски и ЦСКА футболът ни умирал – непрекъснато ни втълпяват това, сякаш сме длъжни да крепим авторитета и егото им за сметка на всичко красиво в този футбол.
Левски и ЦСКА може да са умрели, но футболът не е умрял. Ако те не могат да спечелят титлата толкова години, не е проблем на българския футбол. Това е проблем на все по-заглъхващата мантра, че у нас има два много важни отбора, които трябва да глезим и дондуркаме, тъй като и националната ни сигурност едва ли не зависи от тяхната сила. Глупости!
Ботев и Локомотив затова са толкова красиви. Защото всичко, което са постигнали, е минало през душата и сърцето им, а не през държавната подкрепа и безогледното толериране на терена и извън него. Толкова са красиви, колкото никога няма да бъдат Левски и ЦСКА.
Историята на Ботев и Локо е красива. Тя е разказана от велики играчи, които бяха готови да умрат за своя отбор. Които ги заплашваха и командироваха – само така биха се озовали в ЦСКА или Левски.
Затова финалът е пловдивски. Съдбата праща подарък заради красивите футболни истории на Ботев и Локо. Без преувеличения, това е наистина е исторически миг. И Локо, и Ботев са играли финали, печелили са финали, но сега стигнаха до финала на мечтите си. Стигнаха до мечтата на един футболен град.
Сега и ние можем да се повайкаме – защо нямаме стадион, защо не можем да играем европейски мачове в своя дом. Можем. Но звездният миг на пловдивския футбол няма нужда от подобни битовизми. Точно този миг ще отпуши и решаването им. Затова този предстоящ финал е толкова красив.
Очарованието на мига е и заради две големи имена -
Христо Бонев и
Динко Дерменджиев. Те се бориха за този миг десетки години. Доказваха колко по-красиво и значимо е пловдивското дерби от грандоманското в София.
Този миг има и друго измерение. Преди време Зума се бореше за живота си и успя. Сега е ред на Чико. Този финал е за тях и техните красиви футболни истории. Този финал е за футболен Пловдив, който никога не загуби надежда, че винаги побеждава красивият футбол.