Няма съмнение, че Здравко е останал доволен от думите, излезли от устата на любящия го владика в храма "Свето Преображение Господне". Зико дори си е помислил, че кампанията му тръгва блестящо. Ако наистина го мисли, вече е стъпил на динена кора. Той има един добър ход, но няма да го направи - да се разграничи от подкрепата на Николай и да каже, че не е работа на владиката да влиза в мача за кмет на Пловдив.
С мълчанието и съгласието да го обгрижва владиката, Здравко Димитров прави нещо съвсем друго - назначава за треньор на своя "Б" отбор компрометиран църковен служител, за който духовните хора в Пловдив не искат и да чуят. Неговият кръг от слушатели се стеснява все повече - кандидат-кметове, олигарси , партийни измекяри и няколко идиоти за цвят. Така идеята , че е възможно "Б" отборът за една нощ да се превърне в "А" е обречена. И Бог е безсилен.
Безпардонното нахлуване на Николай в политическите битки на града засилва усещането, че наистина действа център , чиято цел е да акумулира вота срещу Иван Тотев и да го разпредели между Славчо Атанасов, Здравко Димитров и Дани Каназирева. Декларацията на Георги Гергов преди преди седмица нямаше друга стойност, освен да потвърди съществуването на центъра. В нея Гергов се разграничи от Зико и Славчо, без никой да го е питал. И докато бягаше гузен, затвърди впечатлението, че в главите на хората от този кръжок хаотично се блъскат някакви идеи и подскачат само като чуят името на настоящия кмет. И си въобрязяват, че като пускат сигнали и декларации ще ни подведат, че са живи и мърдат. Това е пагубна изборна стратегия , която ще помете кръжока.
В тази връзка ето една размяна на реплики от общинска сесия през май 2009 година. Тогава Николай Радев каза, че предстои да говорим за автогарите, за Муравей Радев и кармичната връзка между БСП и ГЕРБ. На тези избори, господин Радев, ще стане дума и за партийните подлоги, отвърна му Спас Гърневски. Но тази размяна на добри реплики загуби смисъл, след като началник-склад в панаира беше избран за представител на общината в "Пълдин тур инвест", стопанин на панаира. Така общината остана без представител с гласовете на БСП, ВМРО и Атака. И от трите централи твърдяха, че разграбване на града няма. Но действаше същият кръжок, който днес, както и тогава, се ръководи от Червения лидер с благословията на Червения поп.
Пак тогава Илия Баташки, виден червен деятел, пожела да се изпикае в градския фонтан по повод на някаква партийна разправия. Имаше логика - много от проблемите на града се решаваха в тоалетната или по клозетен начин. На власт беше същият кръжок.