И когато Георги Гергов говори, че трябва да се върнем в руската орбита, сякаш Альоша изпразва шмайзера си над главите ни. Той е стъпил с ботуш върху нас и може да прави каквото му скимне. Той е окупатор и ние все още сме доволни, че сме го поставили на най-видното място в града.
Но да предположим, че сме разрушили Альоша в душите си. Нали това е по-важно. Или поне така си мислим, поглеждайки с пренебрежение към шмайзера му.
Тези дни Георги Гергов направи нещо изумително. Той пледира да затрием европейското си бъдеще, каквото й да е то, и отново да прегърнем Русия. Червеният пловдивски лидер настоява Альоша да може по всяко време да стреля без предупреждение.
Така може да говори само един руски идиот. Или идиот, който се беше кандидатирал за кмет на Пловдив. Така смята и Гергов: "Трябва да съм идиот, за да си мисля, че мога за стана кмет." Това си мислеха и пловдивчани - трябва да сме идиоти, за да те изберем!
Когато престъпленията на комунистическия режим влизат за изучаване в училище, господин Гергов ни препоръчва силна прегръдка с Русия, тъй като друг едва ли може да ни обича толкова силно - до непоносима болка. Той ни увещава да продължим да изучаваме само онези активни борци, които неговата партия превърна в шпицкоманда срещу идеите, различни от тези на Альоша.
Господин Гергов отрича да е имало комунистически зверства, като съветва да напуснем НАТО и да приемем любовта на империята, която много преди това, но от 1917 година офицално издевателства над своя народ , а и над всички наоколо.
БСП отрича да е проруска партия и наивниците вярват в това. Георги Гергов иска всички съмнения да отпаднат и затова се натиска да я оглави. Предполагам, че и в тази партия идиотите не са достатъчно, за да се случи това. И все пак основният рефрен е: "Кат Русия няма втора на света". Личи си и по проведените районни партийни конференции в Пловдив, излъчващи делегати за червения конгрес. Никой не иска да изостава от лидера си, който усърдно затри пловдивската БСП.
Затова е излишно да спорим кой е Альоша и какво прави на главите ни. Можем да свършим нещо съвсем просто и да изразим позицията си за Евразийския съюз. Можем да го направим заради Георги Гергов. Заради онези, които на 9 май развяват руски знамена на Бунарджика и носят фланелки с лика на Путин. Заради онези активни борци, които управляваха лагерите.
Можем да го направим и без да бутаме Альоша - само да го обявим за паметник на комунистическите зверства. Има ботуши, има шмайзер. Нищо няма да пипаме. Има всичко, заради което можем да сложим едно цвете в памет на падналите от шмайзера.
Така ще го опазим от Гергов и всички, които искат да се прегръщат с някакъв господар.