Номинацията на Йордан Иванов за кандидат кмет на Пловдив и с мандат да работи за дясно обединение в града за местните избори догодина драстично е надминало въображенето на повечето десни активисти и избиратели. Те са изненадани от този избор и такива са реакциите след общото събрание на ДСБ в Пловдив, което излъчи своя лидер за кандидат кмет на десницата.
В коалицията "Демократична България“ не примат с възторг номинацията на Иванов, тъй като е едностранно наложена и той не е притегателната фигура с възможности да изнесе тежката предизборна битка, нито се радва на популярност. Десните избиратели не откриват бекграунд, който да направи тази кандидатура значима.
Другият въпрос е дали
Дани Каназирева, играла на последните избори с "Нова България“, може да бъде убедителната фигура, но той отдавна е получил отговор. Дани се е разкрила напълно пред десния избирател. След изборите през 2015 година написах, че между нея и политиката има една фасада. И питах възможно ли е да те настигне политическа смърт дори и с 13 процента от гласовете на местния вот – 16 000 избиратели. Това сигурно се питаше и
Дани Каназирева.
Възможно е, защото в дългата си предизборна кампания тогава – около седем месеца, госпожа Каназирева нападаше предимно дясното управление на града. Но изборните резултати дадоха право на дясна коалиция да управлява града. Оказа се, че тя е останала в левия сектор.
Възможно е, защото между двата тура тя призова да се гласува за десния кандидат, но остави избирателят да определи кой е той. А той беше боксовата круша в нейната предизборна стратегия.
Възможно е, защото
Дани Каназирева обяви, че няма да влиза в партийни схеми и договорки, но бързо се договори за председател на ОбС и с удоволствие прие подкрепата на Иван Тотев и ГЕРБ.
Възможно е, защото тя на практика е излъгала избирателите си, които искаха смяна на управленския модел. След изборите тя поиска да бъде част от този модел.
Възможно е, защото всяко нещо, което служи за фасада, рано или късно си остава само фасада.
Така вече е очевидно, че предстои дистанциране от тези две кандидатури и опит да се намери кандидат, който не е компрометиран политически и публично разпознаваем. Така веднага отпада и лансираният като компромисен вариант
Георги Титюков, който след толкова години във властта едва ли е любимец на тези, които искат да сменят статуквото.
Задачата пред десните, организирани под знамената на "Демократична България“, изглежда прекалено сложна. Ако пак неглижират факта, че ще се борят срещу също десен кандидат, ще бъдат изложени на рисковете от местните изборите през 2015 година. Ако номинацията на Данчо Иванов за общ десен кандидат не бъде анулирана под коалиционен натиск – на Дани вече е анулирана, ще има още "обединителни“ кандидатури. Така десницата ще продължа да подклажда войната срещу себе си. А десните избиратели в Пловдив очакват да видят мирен договор с много подписи и обща читава кандидатура. Това ще е обединение с видим резултат.