© Plovdiv24.bg

Сигурно са приготвили и знамена, чието плющене от вятъра да възвести началото на интелектуалното спасение на нацията. То трябва да започне от Пловдив, разбира се.
И какво имат насреща - изпитвач на шофьори, както наричат Държиков градските културтрегери. И си мислят, че това е нещо обидно. Обидно за Пловдив е хленченето на една група хора, които си въобразяват, че градът и общината им са длъжници по всяко време - да им издават безплатно книгите, да им дават офиси без пари, да им организират фестивалите. Защото културата се въртяла около тях. А и толкова им харесва да ги дундуркат.

И защо наоколо да се навърта Ал. Държиков - доказан мениджър с безспорни управленски качества. Защото ще им пресече схемите, или ще ги накара за заработват онова, за което хленчат. Това ли си мислят недоволните "интелектуалци"? Ако това им се върти в главите , аплодисменти за назначението на Държиков.
Каква титанична битка - изпитвач на шофьори срещу недоволни и мрънкащи "интелектуалци". Кой е той и кои са те? Ами да видим.

С наближаване на 2019 година подобни кръжоци - на недоволни откъм внимание, ще никнат като гъби. Те искат да ни спасят с възвишена култура, а им слагаме за отговорник спец по транспорта. Тях ли обиждаме или ние трябва да сме обидени от нахалството им.Неизбежно ли е да гледаме как ни спасяват, ако искаме да сме Европейска столица на културата. Ако стиснем зъби и ги изтърпим, ще е подвиг.

Държиков вече им каза: "Дали всички скептици, че поемам аз този пост, навлизат толкова дълбоко в понятието култура.Ще се опитам да изчистя средата от зародиши на конфликти.

Изслушвам и уважавам всяко мнение дори и да не го приемам. Освен това не се страхувам да изказвам позицията си. За мен са важни човешките взаимоотношения и създаването на една добра атмосфера".

Ако сте чули обаче как говорят някои пловдивски творци на общинската сесия, ще останете с пръст в устата. Там културният календар сякаш се обсъжда от служители в счетоводна кантора, които педантично броят стотинките - жълти и бели. Един от ораторите така и ги нарече - жълти . Човекът искаше бели.

Да пишат декларации и да говорят за бунт е желаното амплоа на по-слабите от творците. Затова подозрително се бавят за Държиков. Може би защото много искат да се присламчат към ЗАЕДНО, но друг да няма наоколо.

Така един творец разпалено говореше по темата ЗАЕДНО, но предложи да бъде линчуван негов колега - сто тояги на голо и да не стъпва по-насам от 9-и километър, не бил от Пловдив.

Нафталин. Острият му мирис удари в носа и някои пловдивски творци, когато прочетоха "Пловдив - между нафталина и вдъхновението от промяната". Те няма да простят тези редове до 2019 година. Държиков няма да сбърка, ако им ги чете на глас понякога, или ги удря с тях по главата. А и да ги изпитва, нали е изпитвач.

Всичко неудобно е подритвано - улично изкуство, непловдивски идеи - за да изпъкнат непреходните ценности, които предлагат някои местни домашни котки, свикнали на първо, второ и трето по три пъти на ден.

Така ЗАЕДНО няма да стигнем доникъде. Някъде по пътя трябва да се разделим.