Така е,защото чуват ядосания глас на своите избиратели. На избирателите, които безогледно лъгаха, че са за един нов град - свободен от тези, от които сега получават подаръците. Колко неприветлива гледка! Кой все още се съмнява, че партийните функционери задължително трябва да ходят с руло тоалетна хартия под мишница. Не че тя ще ги спаси, но придава по-мек и бутафорен вид на позора им.
Победителите имат привилегията да определят степента на своята политическа култура. На какво имат право победените? Да се ласкаят, или да се срамуват, че са част от управляващото мнозинство. Нищо друго.
Ако се ласкаят, са възможни няколко трика, с които да оправдаят участието във властта и да омилостивят псуващите си избиратели.
Тези дни Дани Каназирева предложи от името на своя "Съюз за Пловдив" един "олимпийски" инвестиционен план за първата година от новия мандат. Той бил изключителна рожба на експертите на партията. Освен това е съгласуван с кмета Иван Тотев и той го е сложил в своята папка. Две са важните предложения в този план - басейн "Младост" да се превърне в олимпийски плувен комплекс и ремонт на главния път в квартал "Остромила". По райони също е отбелязано какво да се прави - тротоари, детски площадки, паркинги.
Излиза, че експертите на "Съюз за Пловдив" не са знаели, че и "Младост", и "Остромила" бяха част от предизборната програма на Иван Тотев. Ако за знаели, биха го подкрепили поне на втори тур, а не да чакат трети. Почти същите обекти в кварталите използваха в кампанията си и районите кметове. Но тези факти са известни на експертите, изготвили "олимпийския план".
Това се нарича фасадно позициониране във властта, която по принцип не ти се полага., макар и с трима заместник-кметове в районите. Така е, когато се ласкаеш, вместо да се срамуваш.
Преди шест години се чу, че Пловдив ще е домакин на световен енергиен форум. Дори си появиха заглавия: "Асфалтираме заради Путин и Хилари". Когато ни натресоха това събитие, се усъмнихме дали са ни дали правилната лъжица, или е прекалено голяма за устата ни. После ни взеха форума, защото се оказа, че в града има само един президентски апартамент. Но трябва да призная, че се държахме хладнокръвно.
Властта дори не гъкна, когато разбра, че я хвърлят на кучетата. Тя дори състави план, според който трябваше да асфалтираме няколко улици, да боядисаме няколко стълба и да почистим треволяците.
Оказа се, че и улици нямаме. Има, но не стават за гости, а само за най-обикновени граждани, които понякога се превръщат в гласоподаватели. Властта пак не трепна. Изумително! Трябва да призная още, че тя прие хвърлената ръкавица все едно ще организира отчет на кмета за първата година от управлението му. Не трепна и когато й съобщиха, че от града не става и чеп за зеле. Един президентски апартамент и лошите улици оправиха положението. Властта си отдъхна, но не го показа. Дори се промъкнаха нотки на съжаление, че ни отнеха шанса да влезем в историята и с този енергиен форум. Държахме се изумително хладнокръвно. И в мигове на позор изглеждаме удивително спокойни. А може би - удивително нагли.