Вече е ясно, че Ботев няма да има стадион на 12 март 2020 година. Срокът беше поставен от самия собственик на клуба преди шест месеца.
И затова съвсем логично ботевистите го попитаха: Г-н Самуилов, наспахте ли се добре?И въпросът не е заради загубения финал за Купата. Въпросът е заради затлачените надежди, че Ботев ще има дом. Докога с това шикалкавене?
Преди три години написах "Домът на Ботев е спасението му. Ако не, майната ви!“ Защото и аз, като ботевист, се озъртам за клубния дом. Няма дом.
Затова съм от ботевистите, които не ходят на мачове по тренировъчни бази. Там няма нито щастие, нито мъка, нито мечти. Не може да има жълто-черен дух, ако няма дом, който да приюти болките и надеждите му. И с най-добрата тренировъчна база Ботев е кръгъл сирак. Защото ги няма хилядите ботевисти, които бяха на финала в София.
И след три години с пълно основание мога да кажа същото: Майната ви, ако Ботев няма дом! В своето обръщение и запалянковците това казват: Майната ви, ако празните обещания изместят жълто-черната любов.Те задават прости въпроси, които предполагат много прости отговори.
Запалянковците трябваше и друго да направят. Да отидат пред общината и да аплодират победителите от финала. Защото те вече са били там със същата купа преди две години. И така да стане ясно, че купата вече не върши никаква работа и треволяците на Колежа са по-упорити от всякакви увъртания , че Ботев е велик клуб и няма как да умре под бурените.
Сега им остава отново да разчистят бурените от Колежа, колкото да напомнят, че идентичността на Ботев е заплашена.Те могат само това да направят . И да повтарят непрекъснато, че клубният дух е заплашен ще стане късно да го търсим под треволяците.
Всичко е в Дома на Ботев. Или го има, или го няма. "Защото са важни пламъкът в очите и искрата в сърцето, които да продължават да горят на стадион "Христо Ботев", пишат запалянковците.
Спите ли спокойно, господин Самуилов?