Между двата тура различията взеха да избледняват. Фронтът опустя и останаха да лаят само едно-две партийни кучета. За по-сигурно към избирателя бяха пуснати няколко позивни с инструкции за действие на балотажа. Той изглежда не разбра какво му казват и за малко да оплеска работата.
Както и да е, след изборите вече няма никакви различия. Доколкото разбирам, всички искали да бутат града напред, а не да го бутнат, както бяха решили.
И стигнахме до положение да имаме идеален кмет и идеална опозиция. Последната общинска сесия може да мине и за производствен банкет. Все едно разговаряха идеалният мъж и идеалната жена.
Идеалният пич казва:" Скъпа, сигурна ли си, че имаш достатъчно нови тоалети? Ако не, веднага изпразни кредитните ми карти без никакви притеснения ."
Идеалната жена отговаря:" Скъпи, сестра ми иска да остане тази вечер вкъщи. Имаш ли против да си легне при нас?"
А беше време когато на сесии съветниците спореха на какво прилича хоботът на слона - на змия, на тава, или на въже. Цитираха се поеми на Ханс Закс, за да разберем, че имаме жестока нужда от паметник на Симеон Велики.
Идеалната опозиция. Каква опозиция? Петимата от РМС - толкова останаха от лидерството на Георги Гергов над червената дружина в Пловдив. Николай Радев и Ангел Иванов ще се обаждат от време на време, за да поддържат имиджа на бунтари. Ще им пригласят Слави Георгиев и Илко Илиев от патриотарската група, които бълнуват за касиране на изборите. Те са останали някъде около 2007 година. И разбира се - достолепната госпожа Лилия Учкунова, която обикновено се бори за справедливост. Да не пропусна и Дани Каназирева, но трябват още доказателства къде е всъщност - с нас или с вас.
На тази опозиция един Спас Гърневски стига,за да бъде разгромена. Освен ако не му се наложи да громи и представители на уж дясното, които между двата тура не знаеха кой е десният кандидат.
Това е положението. Останалите общински съветници спокойно могат да си глътнат езиците и така да си останат до края на мандата, както вече са го правили. Мълчанието им е изключително важно за развитието на града.
Избирателят сякаш е загърбил конкурсното начало, но то не винаги дава добри резултати. На един конкурс за някаква мис в Пловдив се бяха събрали кльощави момичета, имаха целулит, кикотеха се като ненормални, падаха по сцената, блъскаха се на танците. Но сащисаното жури трябваше все пак да избере победител.
Така е постъпил и избирателят. Това предложи пазарът. Но не е толкова лошо, напротив - на града не се налага да му духат с ветрило.