Политолози, социолози и журналисти продължават да се упражняват върху темата за катастрофата на БСП. Какво се случило със старата партия на евроизборите, защо така се блъснала в стената, защо избирателите не я припознали като алтернатива на ГЕРБ, защо изкривените от злоба лица на Корнелия и Йончева по време на кампанията не пленили душата на народа, защо пак е на второ място, като първото уж било сигурно, защо имало разделение на лагери и обявена война на Станишев.
Още куп безсмислени въпроси могат да се задават, докато дойде поредният конгрес на "червените". А той трябва да отговори на още по-важния въпрос – как да се излезе от дупката, как партията да се възроди и как отново да бъде силна.
Че кой го интересува дали БСП ще се съвземе от поредния изборен шамар. Нали изборите са точно затова – да покажат мястото на всяка партия. Защо трябва да сме съпричастни с "червеното" вайкане, че влакът ги блъснал. Да реват "червените" редици, тяхна работа. Да се бият помежду си, да чертаят стратегии за бъдещи изборни победи, но да стоят далеч от властта. Нали това им казахме и на последните избори, вероятно ще го кажем и на следващите.
БСП трябвало да бъде силна и да управлява. Кой го иска това, по дяволите! С гласовете си българите показаха, че не искат силна и управляваща БСП. Те са яли "червената" попара и затова ясно и високо извикаха: Стойте си в килера, моля ви! Там ви е толкова хубаво, там сте ни толкова симпатични!
Кой го интересува какво мисли
Георги Гергов за Корнелия и тя за него. Излиза Гергов и говори като морален стожер – какво трябвало да се направи, той знаел, не не го слушали, как партията да се вдигне и да побеждава – и това знаел. Ами БСП затова е в килера и там ще си остане – заради стожери като Гергов.
Тогава защо да се намесваме в тези толкова красиви и даващи надежда за демократичната общност партийни "червени" междуособици. Колкото повече такива като Гергов, като Нинова и Йончева, като Крум Зарков, Александър Симов, Иво Христов, Валери Жаблянов, толкова повече светлина и надежда, че БСП ще остане на провинциалното си равнище, отритната от Европа и все по-близо до евразийската общност. С тези хора, които поднасят цветя пред бюста на Тодор Живков, на които демокрацията им е отнела всичко, това е партията – нищо повече не е възможно. Оставете ги да се удрят по главите и да твърдят, че са моралните победители на изборите.
В тези хора е надеждата, че всеки път, когато БСП протегне ръка към властта, ще бъде бламирана. Това е важно – да бъде бламирана от българския избирател. А те помежду си да се бламират колкото си искат – дори ще ги аплодираме.
Да оставим приказките за възраждане на партията на "червените" пленуми и конгреси. Това не е национален въпрос. Колкото по-слаба БСП, толкова по-силна България. Трябвало да има силна опозиция. И защо да е БСП? Какво е направила тази партия на власт – провал след провал, национални катастрофи. Представете си силни и управляващи Гергов, Йончева, Нинова, Жаблянов, Зарков, Симов. Звучи като оксиморон. Управляващи под ръководството на Кремъл, с червеното знаме в ръка. Не искаме това и на последните избори го казахме.
Любопитно е как след всеки пленум и конгрес БСП излиза по-силна и по-ентусиазирана. Как ни обещават една по-справедлива държава, която веднага съсипват, ако се допрат до управлението й. Ето това искаме – след всеки пленум бъдат все така силни и вдъхновени "червените" редици. После и шамарите от избирателите са по-звучни и отекват дълго.