Ей там, в ония шубраци отсреща, ще е вторият гребен канал на Пловдив. Сочим ги тия шубраци вече 8-9 години, а е време да влезем вътре и да видим какво може да излезе оттам. Сега наоколо са позициите на екозащитници, хидроинженери, архитекти, изпълзяват от землянките и крещят, че това място е свещена територия. Така беше и когато се роди идеята за сегашния гребен канал. Имаше хора, готови да се хвърлят под булдозерите и да станат национални мъченици. После с кеф се разхождаха край канала, сега и децата им.
От едни други шубраци изскочи Гребният канал, който днес е любимото място на пловдивчани. Така се получава – малко борба, малко съпротива, пет минути слава и се роди нещо красиво. Същото очаква и шубраците отсреща до дигата на Марица.
Проектът за втори канал отдавна е готов. С него Пловдив ще влезе в топ 5 на световните дестинация на гребния спорт. Преди години и защитниците на "свещената територия“ бяха склонни на компромис – да има канал, но да е по-къс, по-никакъв и да спасим десет дървета повече. На всичко отгоре бил и много по-евтин. Този спор може да е безкраен. Така си говорим и за стадион "Пловдив“ и сме стигнали доникъде.
Някой все още твърдят, че можем да направим нещо, в което само да си натопим краката. По-скъпият вариант е според изискванията на гребния спорт. И според желанието на хората да се забавляват. Онези от землянките мълчат за един важен детайл от проекта – екопарк на 650 декара, какъвто в страната не е изграждан от 50 години. Екозащитниците би трябвало да хвърлят шапките си до небето от радост, ако видят екопарк на 650 декара. Би трябвало, ако шубраците не са център на партизанско движение и не са превърнати в политически щаб. Такива навремето бяха изградени около зоологическата градина и стадиона. Резултатите са видими.
Сега на дневен ред е възможната концесия на Гребния канал и отново прокопаването на дублиращия. И отново вой до небето – безогледна сеч, бетон, паркинги, как е възможно, вайкат се протестиращите. По-добре да се разходят вечер из шубраците, защото там гора няма, и да имат късмета да не попаднат на глутница гладни псета.
Гражданска позиция е не само да кажеш: "Не искам и ще протестирам“, а и "Да, искам“.
Да, аз искам. Аз съм от хората, които искат да има втори гребен канал. Историята ще се повтори, това е очевидно. Останалите шубраци ще родят нов фолклор, неизбежно е, но и новият канал е там и не може да бъде другаде. Разбира се, ако не се отвори път на вятъра, който щял да издуха града.
Каквото и да се случи, вторият гребен канал е тест за интелигентност на местната власт. Тест за различните виждания за развитието на града. Нали и Тютюневият град е тест за интелигентност? Не търсете разлики, като отклонявате казуса някъде в духовното, а другия пращате на майната си – в шубраците.
Не приемам приказките, че дублиращият канал е само спортно съоръжение и от чисто спортна гледна точка няма нужда от него – на световната федерация по гребане не й дремело дали ще имаме такъв. И така да е, това не е канал само за регати. Това е канал и за всички протестиращи, какъвто е сегашният.
Сега се присъединявам и към екозащитниците и искам да видя в целия му блясък екопарк "Марица“ върху 650 декара, с който се повишава обществената значимост на територията – естествена ботаническа градина. Възстановяват се и езерните местообитания. Освен това има естествен дом за редки за Европа колониално гнездящи птици (чапли, корморани, рибарки). Постига се ефективно и природосъобразно управление на водната екосистема. Така пише за екопарк "Марица“, който е перлата на втория гребен канал.
Това наистина е въпрос на интелигентност. Не искам да копая землянка в шубраците и да браня "свещени“ територии. Но уважение и за тези, които са решили да го правят. Знам, че силите са неравни и са в полза на Пловдив.
Още интересни анализи може да четете в ZaPlovdiv.bg!