Тези отляво са доста по-ентусиазирани и излъчват страст. Все пак имаше два партийни конгреса с една цел. Най-сериозното послание от тях е, че всеки миг ще чуем залпа на "Аврора". И някаква нова червена вълна ще ни погълне отново. Готви се ново септемврийско въстание. Или септемврийски преврат. Целта на тези партийни комюникета е да ни разтърсят от страх, че гледаме в грешната посока. Сега бил моментът да се осъзнаем и прогледнем. Къде сме били досега, по дяволите! В тъмното.
Но тъй като тези послания идват от хора, чийто деца учат и работят в Европа и САЩ, а не в Москва, ние си оставаме крайно недоверчиви. Предполагам, че ще го покажем още веднъж и на изборите през есента.
Категорично отказваме да признаем, че Георги Първанов е бил успешен български президент - само защото бранил руските интереси, маскирани като български. И сега на своя конгрес говори същите небивалици - рестарт на руските енергийни проекти . Изглежда в Кремъл силно вярват, че Гоце все още може да зареди оръдието на "Аврора", че и да гръмне с него.
А ние в какво вярваме? Че това не е възможно да се случи повече? Че трябва да положим доста усилия, за да не се случва повече? Можете да оградите с кръгче верния отговор.
Крясъкът отляво е с ясно послание - да се обединим под червеното знаме, което само Първанов знаел как да се вее. Десет години изолация стигат. Първанов ходеше на посещения в Русия, Австрия, Латинска Америка и на лов за архари в Казахстан. Това бил моделът на успешен български президент. Другият модел е тотално сбъркан - да сме част от европейското семейство и да не се интересуваме чак толкова от болките на Москва.
Това чухме от двата партийни конгреса. Не чухме само "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" Може би защото нямаше техни представители в залата.
Крясъкът отляво, ако изключим призивите за изграждане на социална държава, би трябвало да е обект на специалните служби. Европейската комисия пое инициатива за неутрализиране на руската пропаганда на територията на ЕС. Ние на чия територия си правим конгресите?
Неистов крясък се чу и отдясно. Не е нормално отляво да крещят, а отдясно да играят карти. Десният крясък беше разтърсващ. Той е от тези, заради които можем да осъмнем с червени знамена по балконите. Заради такъв крясък отдясно Петър Стоянов не повтори мандата си и затова сега Гоце ни разправя приказки за десетгодишната си изолация.
Дясното громи дясното. Това е епична битка, в която Радан Кънев си мисли, че има някакво друго дясно, което се намира извън ГЕРБ, извън Реформаторския блок и дори извън самия него. Тръгнал е да го търси, както го направи и Иван Костов навремето. Със същата страст и със свещ в ръката.
Всъщност, това дава и кураж на Първанов да ни пробутва руските проекти. Той само това чака - Кънев да води битка с ГЕРБ, а да предлага за президент кандидат на ГЕРБ преди пет години, който и дума не е казал срещу ГЕРБ.
Това е класически пример на идиотски крясък. За огромно съжаление идва отдясно. От подобни крясъци се хранят червените конгреси.