© | Следващият български президент трябва да повтаря казаното от Росен Плевнелиев - казахските степи не е мястото на България. Не е там мястото й, защото не сме степен народ. Това ще е белег, че сме избрали добър президент.Разбира се, че президентът не говори на онези, които посрещаха "Нощните вълци", и ритаха българи, заради някакви руски интереси. Няма смисъл да им се говори. Те се правят на степни вълци и са избрали казахските степи за своето душевно обиталище. Държат се като полувоенни идиоти, но това е нормалното им състояние. Не бива да искаме нещо повече от тях. Оставете ги да посрещат вълците на Путин.
Президентът не говори и на онези, които размахват руски знамена около 9 май и носят тениски с лика на Путин. Това е техен избор. Могат да облекат и с Левски, Ботев, Че Гевара. Някои предпочитат Дракула. Това е в сферата на интелигентната търпимост.
Преди време писах, че трябва да бутнем Альоша. Символично да го съборим, в душите си поне. Не заради фланелките с Путин. На парада в Москва премина един Полк на безсмъртието. Хиляди руснаци носеха портретите на свои близки, загинали в Голямата война. Някои определиха това като най-великия марш на паметта в историята. Величествена гледка! По същото време край Альоша се развяваха знамена на някаква Донецка република. Тези с фланелките на Путин и знамената на Донецк какво ги интересува марша на паметта. Да не би да имат нещо общо с него. Какво общо имат с него динковците и другите главанаци, обучавани от руски инструктури на наша земя. Да ги натоварим на няколко камиона и да ги изпратим с цветя към казахските степи - достойни членове на Евразийския съюз.
Плевнелиев каза и нещо друго. Техният вдъхновител Георги Първанов да излезе и ясно да каже какво мисли за анексирането на Крим и ситуацията в Донбас. Мисли, каквото мислят и посрещачите на вълците, но трябва всички да разберат. Тогава по-ясни ще станат и думите на президента за казахските степи и защо мястото ни не е там.
Когато Давид Черни ни изтипоса като кенеф на изложба в Брюксел, прояви тънка проницателност. Тогава президент беше Георги Първанов, а Сергей Станишев премиер. Техните коментари по темата бяха образцови - оказа се, че в годините на прехода сме строили една образцова тоалетна.
Хора, които всеки ден сами представяха страната си като тоалетна, се бунтуваха срещу метафоричния ни образ в Брюксел. Само защото за този образ се е сетил един чех. Обругахме го с нашите тоалетни ценности и го посъветвахме да се хвърли във водите на Вълтава.
И какво сега? Превръщат Альоша в клозет със знамена на Донецката република и трябва да изтърпим това. Нужникът в Брюксел беше заклеймен като заплаха за националната ни сигурност. А Альоша не е, тъй като с обругаването му газим нечия памет. Така ли? Трябва ли да сравняваме клозетния марш на Альоша с марша на паметта. Да имаме малко милост!
За това говори президентът Плевнелиев тези дни - да оставим степита на степните вълци. Първанов ни съветва обратното - ние да отидем там. Той е там и било хубаво. Той така ще говори и по време на президентските избори. Затова е крайно наложително да си изберем отново добър президент. |