© Plovdiv24.bg

Дори на съда му писна и без колебание обяви, че не иска повече да се занимава с изборите. И той се сблъска с една порода хора, които обичат да плашат гаргите рано сутрин.

Когато един бивш кмет даваше отчет за първата си година от кметуването, докладът му прозвуча като пожелание за втората. После чухме какво ни чака през третата, без да разберем какво ни се случи през втората.

Преди изборите и малко след тях се чудех дали Пловдив помни тази партизанска война, продължила четири години. Дали изобщо този град има памет. Сега, когато има спокойствието да строи и да се развива, съвсем ще я загуби. Амнезията се провява най-силно по време на избори. 

Секретарката ми погоди мръсен номер, оплаква се един началник. Каза, че ми е подготвила изненада и излезе. След малко пред вратата се изсипа цялата администрация да ми честити рождения ден. Е, какво се оплакваш? Да, ама аз вече се бях съблякъл!

Така беше минал първият отчет - като партийно събрание с целия партиен актив - съблечен, в очакване на сюрия секретарки. Оня кмет обясняваше, че цяла година по спалните се навъртали активисти на ГЕРБ, с които се дебнели кой е гол и кой облечен. Така минала първата година от мандата. За втората трябваше да каже нещо за активистите на БСП, на които много им хареса да са столчето под бесилката. Не го направи, защото онези - столчета, веднага щяха да се отместят. А другите вече са шетали в спалнята и знаят кой кога си пие хапчето.

Така се изтърколи мандатът 2007-2011 година. Общинска делегация обясняваше в Лондон как развиваме културен и всякакъв туризъм. Извън Лондон нищо не развивахме. Беше приключил мандатът на опустошението. Четиригодишната партизанска война беше набраздила града с окопи. 

Когато приключи мандат 2011-2015, се оказа, че Пловдив нищо не помни. И лесно го подстрекаваха да се хвърли отново в окопите.

Когато започва мандат 2015-2019, Пловдив изглежда смирен. Владиката и той кротък. Пораженията от кратката окопна изборна война са незначителни. В следващите четири години градът трябва да порасне с 20. Може и с повече, ако партизаните кротуват.

През октомври 2019 година нищо няма да помним.