© | Все очаквам приятна изненада или направо сензация, когато около паметника на Васил Левски се събират много хора. Това е два пъти в годината, за да отбележим рождението му и смъртта му. Така беше и днес . От тези, които четат словата по повод годишнините, все очаквам да чуя, че се чувстват несигурни да говорят за Дякона под дулото на Шмайзера. Дръзко е наистина, но е най-смисленото нещо, което бихме чули пред паметника на Апостола. Все това очаквам да чуя - защо върху Левски трябва да пада сянката на Окупатора.Все пак Недялко Славов за първи път днес повдигна темата за мястото. "Той никога не е обичал показността, героическите пози. Затова и паметникът му в Пловдив не е на площада, а е на това скромно, природно и естествено място. Бих казал, тук той е на точното, на своето място. Тук той е в сърцето на живота, за който навярно е мечтаел", каза ораторът. Очевидно той не изпитва никакво безпокойство, че над главите ни, а и над Апостола, виси шмайзерът на Альоша. Или просто не бива да бъде зачекната тази тема, когато става дума за Иконата. А и нали се влачим с историческата си обремененост , която ни позволява без никакъв срам да приемем, че и ботушът на окупатора може да ни е иконата.
Първата крачка е направена. Мястото на Левски е точно тук - на алеята на Бунарджика, казва Недялко Славов. От следващия оратор очаквам да чуя, че Апостола не се нуждае от Сянката на ботуша. Така той не е и не може да бъде " в центъра на живота, за който навярно е мечтал".
Следващият оратор трябва и да попита къде сте, представители на Българската православна църква, когато целуваме ръка на Дякон Игнатий. Нали той е тръгнал от дома на Вярата. Или вече вие не сте там. Той може да хвърлил расото, но остава вярващ християнин до бесилката. Настоявал е в във всеки комитет да има и свещеник. А вие надянахте расата, но си останахте талибани по душа.
Надигат се мракобесни сили, разпени се ден по-рано митрополит Николай. Там, някъде в недрата на Европа, е заплахата, която ни дебне, провикна се талибанът с расо. Следващият оратор пред паметника на Левски да му покаже заплахата - тя е на една ръка разстояние.
Това искам да чуя, когато край Апостола се събират много хора. Пловдив му е голям длъжник заради голямата окупаторска сянка. |